Самадхи
Поема от Парамаханса Йогананда
Изчезнаха воалите от светлини и сенки,
вдигнаха се парите на скръбта,
отплуваха далеч зорите на мимолетната
радост,
отмина смътният сетивен мираж.
Любов, омраза, здраве, болест, живот,
смърт,
изтляха тези лъжовни сенки по екрана на
дуалността.
Вълни от смях, потоци сарказъм и
меланхолични водовъртежи
се размиха в необятното море на
блаженството.
Бурята на майя утихна
с магическата пръчица на дълбоката
интуиция.
Вселената, един забравен сън,
подсъзнателно дебне,
готова да завладее моята нова, събудена
божествена памет.
Аз живея без космическата сянка,
но тя не може да живее без мен,
както морето съществува без вълните,
но те не могат да живеят без морето.
Сънища, будност, турия, сън,
настояще, минало, бъдеще, не са вече мои,
а вечноприсъстващият, всепроникващият Аз
е навсякъде.
Планетите, звездите, звездният прах,
Земята,
вулканичните изригвания и катаклизмите на
Съдния ден,
леярската пещ на сътворението,
ледниците от тихите рентгенови лъчи, парещите
електронни потоци,
мислите на всички хора, минали, настоящи
и бъдещи,
всяко стръкче трева, аз самият и
човечеството,
всяка песъчинка от вселенската прах,
гневът, алчността, доброто, злото,
спасението, похотта,
всичко това аз го преглътнах и преобразих
в един огромен океан от кръвта
на моето собствено единствено Същество!
Притаената радост, често потулена от
медитация преди,
заслепявайки моите насълзени очи,
сега избухна в безкрайни пламъци блаженство,
поглъщайки моите сълзи, тялото ми, целия
мен.
Ти си аз и аз съм Ти,
познаваното, Познаващият, Познатият, като
Едно!
Тих, непрекъснат трепет, вечно живеещ,
вечно нов покой!
По-приятно, отколкото си представях,
блажено самадхи!
Нямаше ментален хлороформ,
нито несъзнателност без връщане,
самадхито само разшири моето съзнание
отвъд границите на тленната рамка
до най-далечната граница на вечността,
където Аз, Космичното море,
наблюдавах малкото его, което носех в
себе си.
Нито врабче, нито песъчинка, могат да
паднат без да ги видя.
Цялото пространство, като голям айсберг,
плува в моето ментално море.
Аз съм един огромен съд за всички сътворени
неща.
Това небесно самадхи идва чрез
една по-дълбока, по-дълга, жадувана,
дадена от твоя гуру, медитация.
Чува се шумът на движещите се атоми,
тъмната земя, планините, долините, о, те
са разтопена течност!
Течащите морета се превръщат в изпарения
от мъглявини!
Аум издухва изпаренията, удивително разтваряйки
техните воали,
океаните се показват, блестящите
електрони,
докато накрая звукът на космическия
барабан
променя по-грубите светлини във вечни
лъчи
от всепроникващо блаженство.
От радостта дойдох, за радостта живях, в
свещената радост се разтопих.
Като умствен океан аз пия вълните на
цялото творение.
Четирите воала на твърдостта, течността,
парата и светлината
се вдигнаха изведнъж.
Аз самият, слят със всичко, влязох във
Висшия си Аз.
Завинаги изчезнаха нетрайните, трепкащи
сенки на тленния спомен.
Чисто е моето ментално небе, надолу,
напред и високо нагоре.
Вечността и аз станахме един обединен лъч
светлина.
Едно мъничко мехурче преди,
аз се превърнах в самото Море на
Радостта.
Парамаханса Йогананда (1893–1952), Из Автобиографията
на един йоги
Превод: д-р Деян Пенчев
* * *
Vanished the veils of light and shade,
Lifted every vapor of sorrow,
Sailed away all dawns of fleeting joy,
Gone the dim sensory mirage.
Love, hate, health, disease, life, death,
Perished these false shadows on the screen of duality.
Waves of laughter, scyllas of sarcasm, melancholic whirlpools,
Melting in the vast sea of bliss.
The storm of maya stilled
By magic wand of intuition deep.
The universe, forgotten dream, subconsciously lurks,
Ready to invade my newly wakened memory divine.
I live without the cosmic shadow,
But it is not, bereft of me;
As the sea exists without the waves,
But they breathe not without the sea.
Dreams, wakings, states of deep turiya,sleep;
Present, past, future, no more for me,
But ever-present, all-flowing I, I, everywhere.
Planets, stars, stardust, earth,
Volcanic bursts of doomsday cataclysms,
Creation’s molding furnace,
Glaciers of silent x-rays, burning electron floods,
Thoughts of all men, past, present, to come,
Every blade of grass, myself, mankind,
Each particle of universal dust,
Anger, greed, good, bad, salvation, lust,
I swallowed, transmuted all
Into a vast ocean of blood of my own one Being!
Smoldering joy, oft-puffed by meditation,
Blinding my tearful eyes,
Burst into immortal flames of bliss,
Consumed my tears, my frame, my all.
Thou art I, I am Thou,
Knowing, Knower, Known, as One!
Tranquilled, unbroken thrill, eternally living, ever new peace!
Enjoyable beyond imagination of expectancy, samadhi bliss!
Not a mental chloroform
Or unconscious state without wilful return,
Samadhi but extends my conscious realm
Beyond the limits of the mortal frame
To farthest boundary of eternity
Where I, the Cosmic Sea,
Watch the little ego floating in me.
The sparrow, each grain of sand, fall not without my sight.
All space like an iceberg floats within my mental sea.
Colossal Container, I, of all things made.
By deeper, longer, thirsty, guru-given meditation
Comes this celestial samadhi.
Mobile murmurs of atoms are heard,
The dark earth, mountains, vales, lo! molten liquid!
Flowing seas change into vapors of nebulae!
Aum blows upon the vapors, opening wondrously their veils,
Oceans stand revealed, shining electrons,
Till, at last sound of the cosmic drum,
Vanish the grosser lights into eternal rays
Of all-pervading bliss.
From joy I came, for joy I live, in sacred joy I melt.
Ocean of mind, I drink all Creation’s waves.
Four veils of solid, liquid, vapor, light,
Lift aright.
Myself, in everything, enters the Great Myself.
Gone forever, fitful, flickering shadows of mortal memory.
Spotless is my mental sky, below, ahead, and high above.
Eternity and I, one united ray.
A tiny bubble of laughter, I
Am become the Sea of Mirth Itself.
Lifted every vapor of sorrow,
Sailed away all dawns of fleeting joy,
Gone the dim sensory mirage.
Love, hate, health, disease, life, death,
Perished these false shadows on the screen of duality.
Waves of laughter, scyllas of sarcasm, melancholic whirlpools,
Melting in the vast sea of bliss.
The storm of maya stilled
By magic wand of intuition deep.
The universe, forgotten dream, subconsciously lurks,
Ready to invade my newly wakened memory divine.
I live without the cosmic shadow,
But it is not, bereft of me;
As the sea exists without the waves,
But they breathe not without the sea.
Dreams, wakings, states of deep turiya,sleep;
Present, past, future, no more for me,
But ever-present, all-flowing I, I, everywhere.
Planets, stars, stardust, earth,
Volcanic bursts of doomsday cataclysms,
Creation’s molding furnace,
Glaciers of silent x-rays, burning electron floods,
Thoughts of all men, past, present, to come,
Every blade of grass, myself, mankind,
Each particle of universal dust,
Anger, greed, good, bad, salvation, lust,
I swallowed, transmuted all
Into a vast ocean of blood of my own one Being!
Smoldering joy, oft-puffed by meditation,
Blinding my tearful eyes,
Burst into immortal flames of bliss,
Consumed my tears, my frame, my all.
Thou art I, I am Thou,
Knowing, Knower, Known, as One!
Tranquilled, unbroken thrill, eternally living, ever new peace!
Enjoyable beyond imagination of expectancy, samadhi bliss!
Not a mental chloroform
Or unconscious state without wilful return,
Samadhi but extends my conscious realm
Beyond the limits of the mortal frame
To farthest boundary of eternity
Where I, the Cosmic Sea,
Watch the little ego floating in me.
The sparrow, each grain of sand, fall not without my sight.
All space like an iceberg floats within my mental sea.
Colossal Container, I, of all things made.
By deeper, longer, thirsty, guru-given meditation
Comes this celestial samadhi.
Mobile murmurs of atoms are heard,
The dark earth, mountains, vales, lo! molten liquid!
Flowing seas change into vapors of nebulae!
Aum blows upon the vapors, opening wondrously their veils,
Oceans stand revealed, shining electrons,
Till, at last sound of the cosmic drum,
Vanish the grosser lights into eternal rays
Of all-pervading bliss.
From joy I came, for joy I live, in sacred joy I melt.
Ocean of mind, I drink all Creation’s waves.
Four veils of solid, liquid, vapor, light,
Lift aright.
Myself, in everything, enters the Great Myself.
Gone forever, fitful, flickering shadows of mortal memory.
Spotless is my mental sky, below, ahead, and high above.
Eternity and I, one united ray.
A tiny bubble of laughter, I
Am become the Sea of Mirth Itself.
