Ралф Уолдо Емерсън

„Вселената е овъншностяването на душата. Където и да е животът, тя избликва в явления около него. Нашата наука е сетивна, затова е и повърхностна. Земята и небесните тела, физиката и химията, тя ги схваща сетивно, сякаш че съществуват самостоятелно, но всички те са свитата на това Същество, което притежаваме и ние.

„Всемогъщото небе – казва Прокъл, – показва в своите трансфигурации чистите образи на великолепието на интелектуалните възприятия, които се движат свързани с невидимите цикли на интелектуалните природи.“ Затова науката винаги трябва да върви заедно с истинското извисяване на човека, следвайки религията и метафизиката“ („Поетът“).

 

„Ключът към всеки човек е в неговата мисъл. Въпреки че изглежда решителен и борбен, той има едно кормило, на което се подчинява, което е неговата идея, след която вече подрежда всички останали факти. И той може да бъде променен единствено, когато му се покаже една нова идея, която да надскочи неговата.

Човешкият живот е саморазгръщащ се кръг, който от пръстен, неусетно малък, се разраства на всички страни навън към нови и по-обширни кръгове, и така без край. Разширението, до което ще стигне това поколение от кръгове, колело след колело, ще продължава и ще зависи от силата или истината на отделната душа.“

„Историята и състоянието на света винаги са зависели от интелектуалните категории, които съществуват в умовете на хората“ („Кръгове“).

Ралф Уолдо Емерсън (1803–1882)