„От съвременна гледна точка ОИТ
[опитност извън тялото
] е състояние на съзнанието,
при което
усещате себе си различен и отдалечен от физическото си тяло. Тази
отдалеченост може да бъде два сантиметра или две хиляди метра, ако не и повече.
Можете да мислите, действате и усещате в това състояние така, както го правите
физически, макар и с някои изключения.
В ранните периоди на
ОИТ-дейността вие сякаш запазвате формата на физическото си тяло – глава, рамене ръце, крака и т. н. Колкото повече свиквате с това ново
състояние на съществуване, толкова повече формата ви може да става все по-малко
прилична на човешката. Както е желатинът, току-що изваден от калъпа. За кратко
време той запазва формата на калъпа, после започва да се стопява по краищата и
накрая се втечнява или се превръща в капка. Когато това се случи по време на
ОИТ, достатъчно е само да помислите за себе си и веднага ще приемете човешката
си форма.
От това описание става ясно, че
„второто тяло” е крайно пластично. Въпреки това много важно е да се знае, че каквато и форма да придобиете, вие си оставате
вие. Това никога не се променя – освен че откривате за себе си, че сте нещо повече,
отколкото сте си давали сметка.
Колкото до местата, които
посещавате, и нещата, които правите – изглежда няма ограничения. Ако все пак има, не сме ги открили. В състояние извън тялото вие
повече не сте ограничени от понятията време-пространство. Можете и да сте в
тях, но не сте част от тях. Вие – вашата нематериална същност – се чувствате съвсем
удобно в друга енергийна система. Притежавате огромно чувство за свобода. Макар
и да не сте напълно свободен. Приличате на балон или на хвърчило, закачено на
връвчица. На другия край на въженцето – невидимото въженце – е физическото ви
тяло.“
„В Института „Монро” през
шейсетте години ние започнахме не само историческо изследване на аспектите на съзнанието, но също изучаване на събитията извън
тялото, както моите, така и на други хора. Открихме, че много ОИТ имаха връзка със
състоянието на сън и така бяха пренебрегвани като прости сънища – само че те не
пасваха на неяснотата и нереалните качества, свързани със сънуването. Други
спонтанни ОИТ бяха ставали под упойка по време на операция, когато пациентът
открива, че е на 2-2.5 метра над операционната маса и по-късно съобщава съвсем
точно какво е чул и видял от тази гледна точка – физическа невъзможност. Такива
събития се случват често, но в по-голямата си част те никога не са били
публично разгласявани.
Други случайни ОИТ стават по време на т. нар. „периоди на безсъзнание”, причинени от произшествия или рани. Те биват категоризирани главно като
аномалии и са скривани в паметта като неестествени или като нещо, което в
действителност не се е случило. Мирогледът ни не би позволил да бъде по друг начин.
Някои от най-удивителните спонтанни ОИТ сега често биват идентифицирани като „преживявания близо до смъртта”. И още, те обикновено се случват по време на хирургическа операция под влиянието на упойка. Голяма част от тях влияят върху убежденията на пациентите, променяйки ги напълно, като им осигуряват оригинален Различен Мироглед. Те официално съобщават, че знаят, че са не само нещо повече
от техните физически тела, но и недвусмислено им е известно, че ще надживеят
физическата смърт…
Една от твърде малкото анкети, свързани
с този въпрос, през последните десет години показва, че над 25 процента от нашето
население си спомня, че е имало поне едно пътуване извън тялото.“
„Ако искате да докажете – само и
единствено на себе си, – че ние надживяваме физическата смърт, трябва да се научите да се движите в състояние извън тялото
и да потърсите приятел, роднина или някой ваш близък, който наскоро е починал. За да
ги намерите, всичко, от което се нуждаете, е да настроите паметта си към онова,
което човекът е бил или представлявал. Няколко такива срещи ще бъдат достатъчни. Ще
имате доказателството си – само за вас, за никой друг. Ще има нужда да
осъществите този контакт скоро след тяхното преминаване в отвъдното, защото
повечето от тях много бързо губят интерес към живота, който току-що са
завършили.“
Робърт Монро, Безкрайно
пътуване. Изд. „Гуторанов и син“, С., 1994, с. 12–19
* * *
„В малкото случаи, когато бях
спирал в най-външния кръг, той винаги бе изключително привлекателен –
смесването. Особено Ласт Таймърс, онези, които съвсем съзнателно щяха да
направят последната си обиколка. Те излъчваха радиация, която бе незабравима –
огромна жизнена енергия, която изглеждаше напълно под контрол. В рамките на
тази сила бяха всичките стойности и идеали, които според човека бяха важни, не
в контекста на време-пространството, не и във външните контролни си които
изискваха изява по специфичен начин, а нещо напълно отделно, научено през
човешкото съществуване. Най-важното – всичко бе под контрол, съвместна, сливаща
се част от цялото. Те бяха напълно отворени. Лесно би могъл да получиш
усещането за тежкото изпитание на човешкото преживяване, формулиращо тази
необятност, ако си в състояние да я издържиш. Веднъж вече опитах, дойде ми
твърде много. Върнах се към физическото и бях изпълнен с копнеж дни наред.
Ключът бе, че те тръгваха по този път, след като са били човеци. Не са били такива
при Първото влизане…
Незабележими са. Пощенският
чиновник, обикновеният фермер, морякът, продавачът на книги – не са сплотени в група,
но тихо се появяват тук и там както във времето, така и в пространството.
Ако попитате накъде са тръгнали,
след като привършат с обиколката, най-вероятно
ще отговорят е нежна топлина: Вкъщи [Home].“
Робърт Монро, Далечни
пътувания. Изд. „Гуторанов и син“, С., 1993, с. 184, 185
* * *
„Аз съм повече от моето физическо
тяло.
Защото аз съм повече от физическа
материя, аз мога да възприемам това, което е по-голямо от физическия свят.
Ето защо аз дълбоко желая да се
разширя, да преживея, да позная, да разбирам, да контролирам, да използвам такива
по-големи енергии и енергийни системи, които могат да бъдат благотворни и
конструктивни за мен и за тези, които ме следват.
Също така, аз дълбоко желая
помощта и съдействието, подкрепата, разбирането на тези индивидуалности, чиято
мъдрост, развитие и опитност са равни или по-големи от моите.
Моля за тяхното ръководство и
закрила от всякакво влияние или от всеки източник, който може да ми предостави
по-малко от заявените от мен желания.“
Превод: Деян Пенчев
* * *
I am more than my physical body.
Because I am more than physical matter, I can perceive that which is greater than the physical
world.
Therefore, I deeply desire to Expand, to Experience; to Know, to Understand; to Control, to Use
such greater energies and energy systems
as may be beneficial and constructive
to me and to those who follow me.
Also, I deeply desire the help and cooperation, the assistance, the understanding of those
individuals whose wisdom,
development and experience are equal or greater
than my own.
I ask their guidance and protection from any influence or any source that might provide me with
less than my stated desires.
