„Откакто се помня, аз свързвам хората с цветовете.
Виждам цветове във връзка с хората. Не си спомням случай, когато, срещайки човешко
същество, то да не се отразява в моята ретина в синьо, зелено, червено, нежно
струящо от главата и раменете. Мина доста дълго време, преди да разбера, че
другите хора не виждат тези цветове; мина доста време, преди да чуя думата
„аура“ и да се науча да я прилагам към явлението, което за мене винаги е било
познато.
Никога не мисля за хората, без да ги свързвам с
техните аури; виждам как те се променят при моите приятели и любими – с
течение на времето, когато са болни, отчаяни, обичани, удовлетворени. За мен
аурата е ветропоказателят на душата. Тя показва посоката, в която духат
ветровете на съдбата.
Много хора са преживели нещо подобно, без да знаят в
продължение на години, че това е нещо уникално.
Чувал съм много хора да коментират за зачестяването
на употребата на очила сред цивилизованите хора. Изглежда, те смятат това за
лошо. Може би това е резултат от постоянното усилие от страна на нашите очи да
виждат повече и да ни доведат до следващата стъпка еволюцията? Мисля, че това
е абсолютно вярно и скоро ще бъде прието в бъдеще. Какво би означавало за нас,
ако направим тази еволюционна стъпка? Ами ние всички ще имаме възможност да
виждаме аурите.
Аурата е следствието, не причината. Всеки атом, всяка
молекула, всяка група от атоми и молекули – проста или сложна, разказва
собствената си история, модел, цел чрез вибрациите, които излизат от нея.
Докато душата на човек пътува през нивата на съществувание,
тя се променя и сменя своя модел, докато използва или злоупотребява с
предоставилите й се възможности. Човешкото око възприема тези вибрации като
цветове.
Така по всяко едно време, във всеки един свят душата
ще излъчва своята история чрез вибрациите си. Ако друго съзнание може да приеме
и разбере тези вибрации, то ще знае състоянието на тази душа, в какво е
замесена или какъв прогрес е направила.
Представете си какво би означавало това! Всеки ще може
да разбере, ако смятате да го излъжете дори съвсем мъничко! Ние всички трябва
да бъдем искрени и никога няма да съществува такова нещо като измамата!
Опасността, катастрофата, инцидентите, смъртта няма да
идват незабелязано. Ние ще ги виждаме по пътя им, както са правили старите
пророци, и също като пророците ще разпознаваме и приветстваме нашата собствена
смърт разбирайки нейната истинска значимост.
Трудно е да си представим такъв свят – свят, където
хората ще виждат своите грешки и добродетели, своите слабости и силни страни,
своите болести, нещастия и идващи успехи. Ние ще виждаме себе си така, както
другите ще виждат нас. Ще бъдем съвсем различна раса хора. Колко от нашите
пороци ще оцелеят, когато ще бъдат виждани от другите?“
Едгар Кейси, За прераждането. ИК „Хермес“, П., 2002, с.
236, 237
