„Астрологическото вярване се основава на неясното усещане за една необятна Вселена. Опитът говори, че най-близките небесни тела имат решаващо въздействие върху времето, растежа на растенията и т. н. Ние можем само да се изкачваме постепенно все по-нагоре, и не може да се каже къде спира това въздействие. Но астрономът открива навсякъде смущения на едно небесно тяло от друго. А и философът е склонен, дори принуден, да приеме въздействието върху най-отдалеченото. По този начин човекът, като предчувствие за самия себе си, има смелостта винаги да крачи напред и да разширява това начинание върху нравственото, върху щастието и нещастието. Тази и подобни т.нар. илюзии не бих могъл да назова дори суеверие, тя е така близка на нашата природа, поносима и допустима е както всяка вяра.“
Писмо до Шилер, 8 декември 1798, Ваймар
