ПОРФИРИЙ Неоплатоник и изтъкнат писател; като учител и философ отстъпва само на Плотин. Той се родил през първата половина на ІІІ в. в Тир, доколкото наричал себе си тириец, и уж произлизал от еврейско семейство. Макар че бил от главата до петите елински езичник, неговото име Мелек (цар), явно сочи, че в жилите му е течала семитска кръв. Съвременните критици напълно справедливо го смятат за най-практически философстващия и разсъждаващ от всички неоплатоници.
Като изтъкнат автор, той бил особено известен със своята полемика с Ямблих относно опасностите, съпровождащи практиката на теургията. В края на краищата приел все пак гледната точка на своя опонент.
Роден мистик, Порфирий, подобно на своя учител Плотин, следвал истинската индийска подготовка на раджа-йога, която води до съединение на Душата със Свръх-Душата, или Висшето Аз (буддхи манас). Все пак той се оплаква, че независимо от всичките му усилия, не е достигнал състоянието на екстаз, докато не навършил шейсет години, Плотин пък преуспявал в това. Вероятно било така, защото докато неговият учител гледал на физическия живот и тяло с най-голямо презрение, ограничавайки философските изследвания до тези области, при които мисълта и животът ставали вечни и божествени, Порфирий посвещавал цялото си време на съображения, отнасящи се до прилагането на философията към практическия живот.
„За него целта на философията е нравствеността, би могло да се каже – светостта, лекуването на човешките недостатъци, приобщаването към по-чист и здрав живот. Чистото знание, колкото и то да е истинско, само по себе си е недостатъчно; знанието има за своя цел живота в съответствие с Нуса – разсъдъка“, пише биографът. Обаче, тъй като ние смятаме, че Нус не е разсъдък, а разум (манас), или божественото вечно Аз у човека, бихме превели тази мисъл езотерично и бихме я представили така: „Окултното или тайното знание има за своя цел земния живот в съответствие с Нуса, или нашето непрекъснато въплъщаващо се Аз“, което повече би съответствало на мисълта на Порфирий, както и на езотеричната философия. (Вж. Порфирий, De Abstinentia, I, 29.)
От всички неоплатоници Порфирий най-много се е приближил до истинската теософия, каквато сега се преподава от източната тайна школа. Това показват всички наши съвременни критици и пишещите за Александрийската школа, тъй като „той твърдял, че е необходимо Душата колкото се може повече да бъде освободена от оковите на материята... да има готовност... да се отхвърли цялото тяло“ (Ad Marcellam, 34). Той съветва да се практикува въздържание, посочвайки че „ние бихме станали подобни на боговете, ако можехме да се въздържаме от зеленчуци, така както от животинска храна“.
Той приема теургията и магическите заклинания неохотно, тъй като те са „безсилни да очистят ноетичния (манасичния) принцип на душата“; теургията е способна „да очисти само низшата или психическата страна, да я направи способна да възприема същества като духове, ангели и богове“ (Aug., De Civ. Dei., X, 9) – на същото учи и теософията.
„Не осквернявайте божествеността – добавя той – с напразни хорски измислици; вие няма да причините вреда на извечно благословения (буддхи манас), но ще направите себе си слепи за възприемане на най-великите и най-жизнени истини“ (Ad Marcellam, 18).
„Ако искаме да се освободим от нападението на зли духове, трябва да пребиваваме в чистота от тези неща, над които злите духове имат власт, тъй като те не нападат чистата душа, която няма нищо общо с тях“ (De Abstin., II, 43). Това отново е нашето учение.
Отците на църквата смятали Порфирий за най-заклет враг, най-непримиримия с християнството. Накрая отново, както и в съвременната теософия, Порфирий – подобно на всички неоплатоници, според св. Августин – „почитал Христа, като в същото време с пренебрежение се отнасял към християнството“. Иисус, казвали те, както твърдим и ние, „сам нищо не е говорил против езическите божества, а е творил чудеса с тяхна помощ“. „Те не можели да го наричат Бог, както правели неговите ученици, а го почитали като един от най-добрите и мъдри хора“ (De Civ. Dei., XIX, 23). Все пак, „дори и в бурята на споровете, надали и една дума е казана против личния живот на Порфирий. Неговата система предписвала чистота и... той я осъществявал“. (Вж. A Dict. of Christian Biography, vol. IV, Porphyry).
Елена Блаватска. Езотеричен речник. Изд. „Астрала“, С., 2002, с. 507
