Апулей (124–170) – великият философ и платоник от II век, посветен в древните Дионисиеви мистерии, жрец на Изида, Озирис и Ескулап, и върховен жрец на провинция Африка. Неговият град му издига статуя в негова чест. Той е съвременник на Марк Аврелий, Гален, Птолемей, Юстин Философ, Ириней Лионски, Валентин гностика и др. Цитиран е от по-късните автори, включително и доста пъти от Агрипа фон Нетесхайм.
Неговият роман Златното магаре (Метаморфози) е единственият римски роман, запазен в пълния си вид до наши дни. В него се съдържат изключително ценни неща, свързани с окултната философия и мистериите на древността. В него и е известната история за Амур (Купидон) и Психея.
Истинско удоволствие е да се чете Апулей, особено неговите Апология, или реч в защита от обвинение в магия и Антология (Флорида). Останали са няколко философски съчинения от него: За божеството на Сократ, За Платон и неговото учение, За вселената, но е писал и други съчинения, като например научни трактати по политика, астрономия, аритметика, музика, медицина и др. Превеждал е Федон на Платон и др.
* * *
„В хубостта на тялото трябва да ценим не нещо друго, а това, че напомня на божествената ни душа за онази красота, която, истинска и неопетнена, сме виждали някога сред боговете“ (12, с. 25).
„Никой не е беден, ако презира
излишното и притежава необходимото… Най-много ще има онзи, който желае
най-малко; и който желае най-малкото, той ще има колкото желае… Всяка жажда да
придобиваш идва от съзнанието за недостатъчност“ (20, с. 33).
„Сигурният знак, че човек е
болен, е нуждата от множество вещи. В живота – както и при плуването – по-добре
се справя онзи, който е по-малко обременен, понеже и в бурята на човешкия живот
лекото се държи, а тежкото потъва. Дори са ме учили, че боговете превъзхождат
хората най-вече с това, че не изпитват нужда от каквото и да било:
следователно, който от нас се нуждае от най-малко неща, той повече прилича на
бог“ (21, с. 34).
„Когато бях в Гърция, посветиха
ме в повечето от обредите на свещените тайнства. Оттогава съм запазил грижливо няколко
знака и споменчета, които са ми подарък от жреците…
От любов към истината и от
желание да служа на боговете съм изучил всякакви тайнства, множество обреди и
какви ли не свещенодействия“ (55, с. 63).
„А ние – последователите на Платон – не знаем нищо друго освен
празничното, радостното, тържественото, възвишеното и небесното.“
„Всички неща се въртят около царя
на всичко и всичко е заради него“ [Платон, Писма, II,
312е]. Той е причина, разум и първоначало на цялата природа, върховен
създател на духа, вечен покровител на живите същества и неуморен майстор на
своя свят, но майстор без майсторене, покровител без грижа, родител без
размножаване, неуловим нито в пространството, нито във времето, нито в някое
друго измерение и затова въобразим за малцина и неизразим за никого“ (64, с. 70).
Апология
* * *
„Философията ме е научила да
обичам не само онзи, който ми прави добро, но и този, който ми прави зло, да се
прекланям повече пред разума, отколкото пред изгодата, и да предпочитам това,
което е полезно за всички, а не онова, което е полезно за мене“ (Завистта, с. 117).
„Защо ли по някакъв подобен начин
не беше в сила и един указ за философията – никой да не си присвоява своеволно
нейния образ и само малцина добри майстори (а то значи: хора, образовани
еднакво задълбочено) да се вглъбяват изцяло в изучаването на мъдростта, а не
простаци, дрипльовци и невежи да подражават на философите само по плаща и да
унижават със сквернословие и недостоен живот царственото учение, изнамерено да
покаже на хората как и добре да говорят, и добре да живеят?“ (Указът на Александър, с. 113–114).
Антология
Из Апулей (124–170), Апология. Антология.
Изд. „Народна култура“, С., 1990
Подбрал: д-р Деян Пенчев
