„Според Шанкара, за да се пристъпи към изучаването на Веданта, е необходима четворна подготовка на ума.
Първо, трябва да умеем да различаваме вечния обект от невечния (нитя-анитя-васту-вивека).
Второ, трябва да се научим да се
отказваме от всички желания за наслаждение от обектите през този и бъдещия
живот (ихамуртартха-бхога-вирага).
Трето, трябва да се научим да управляваме ума и сетивата си, а също така да
развием такива качества, като отчужденост, търпение, сила на съсредоточаване (шама-дамади-садхана-сампат).
Накрая,
необходим е страстен стремеж към освобождение (мумукшутва).
При наличието на подготвени
интелект, емоции и воля следва да се пристъпи към изучаването на Веданта с
учител, който познава Брахман. Това изучаване е тристранен процес: слушане на
поученията на учителя (шравана),
усвояването на тези поучения по пътя на съсредоточеното размишление до пълното
отстраняване на всички съмнения и формиране на собствено мнение (манана) и накрая, постоянно медитиране
върху истините, получени по този начин (нидидхясана).“
Чатерджи и Датта, Увод в
индийската философия. Изд. „Евразия“, С., 1995, с. 342
