Артър Едингтън (1882–1944) – един от най-великите учени в историята, един от първите прозрял и подкрепил теориите на Айнщайн и мога да кажа, един от най-големите философи в науката, който ме порази със своите мисли, когато попаднах на тях преди време. За съжаление нямаме нищо негово на български... Има филм „Айнщайн и Едингтън“ („Einstein and Eddington“) от 2008 г.
* * *
„Една звезда черпи от някакъв огромен резервоар от енергия по непознат за нас начин. Този резервоар едва ли може да бъде различен от субатомната енергия, която, както е известно, съществува в изобилие във всяка материя; понякога мечтаем, че един ден човекът ще се научи да го освобождава и да го използва за своя служба. Запасът е почти неизчерпаем, само ако можеше да се използва.“
Вътрешното устройство на звездите (1926)
* * *
„Идеалистичният оттенък в моята представа за физическия свят се породи от математически изследвания върху теорията на относителността. Доколкото имах някакви по-ранни философски възгледи, те бяха от съвсем различен вид.“
„Търсенето на абсолюта води в четириизмерния свят.“
„Законът, че ентропията винаги се увеличава, според мен има върховно място сред законите на природата.“
„Откровеното осъзнаване, че физическата наука се занимава със свят на сенки, е едно от най-значимите скорошни постижения.“
„Вселената се състои от естеството на мисълта или от усещането в универсалния Ум… Веществото на света е веществото на ума…“
„Трудно е за материалистичния физик да приеме гледната точка, че субстратът на всичко е от ментален произход. Но никой не може да отрече, че умът е първото и най-пряко нещо в нашия опит, а всичко останало е далечно заключение – заключение интуитивно или премислено.“
Природата на физическия свят (1928)
* * *
„Научният отговор е уместен, доколкото се отнася до сетивните впечатления... За останалото човешкият дух трябва да се обърне към невидимия свят, към който самият той принадлежи.“
„Изследването на външния свят с методите на физическата наука води не до конкретна реалност, а до сенчест свят от символи, под който тези методи са непригодни за проникване.“
Науката и невидимият свят (1929)
* * *
„Всяка промяна е относителна. Вселената се разширява спрямо нашите общи материални стандарти; нашите материални стандарти се свиват спрямо размера на Вселената. Теорията за „разширяващата се Вселена“ може също да се нарече теория за „свиващия се атом“. […] Тогава нека вземем цялата Вселена като наш стандарт за постоянство и да възприемем гледната точка на едно космическо същество, чието тяло е съставено от междугалактически пространства и се издува, както те се издуват. Или по-скоро сега трябва да кажем, че запазва същия размер, защото то няма да признае, че то е което се е променило. Наблюдавайки ни в продължение на няколко хиляди милиона години, то ни вижда как се свиваме; атоми, животни, планети, дори галактиките, всички се свиват еднакво; само междугалактическите пространства остават същите. Земята се върти спираловидно около Слънцето по непрекъснато намаляваща орбита. Би било абсурдно да се третира променящата се революция като постоянна единица време.“
Разширяващата се Вселена (1933)
