„Древното посвещаване в тайните се основава върху едно схващане, което е по-здраво и по-възвишено от нашето. Ние сме разединили възпитанието на тялото, на душата и на духа. Нашите природни науки, макар и много напреднали сами по себе си, изключват принципа на душата и нейния живот във вселената, нашата религия не задоволява нуждите на разума, нашата медицина не иска и да знае нито за душата, нито за духа. Съвременният човек търси удоволствие без щастие, щастие без наука и наука без мъдрост. Древността дори не допуска възможността за разделяне на тези сфери. Във всички области тя държи сметка за тройствената природа на човека. Посвещаването в тайните е един постоянен устрем на цялото човешко същество към изумителните висини на духа, откъдето може да се господства над живота.
„За да достигне до господство – казват тогавашните мъдреци, – човек трябва да претопи напълно своето физическо, нравствено и интелектуално същество. Това претопяване обаче е възможно, само чрез едновременното упражняване на волята, на съзерцанието и на размисъла. В тяхното пълно съгласие човек може да развие способностите си до неизмерими предели. Душата притежава заспали чувства, които посвещаването в тайните пробужда. Със задълбочено изучаване, с постоянно прилежание човек може да влезе в съзнателен досег с тайните сили на вселената. С чудотворно усилие той може да стигне до духовното проникване, да си отвори пътищата към задгробния живот и да стане способен да се запъти натам. Само тогава той може да каже, че е победил съдбата си и че още тук е извоювал божествената си свобода. Само тогава посветеният в тайните може да посвещава другите, да стане поет и чудотворец, т. е. ясновидец и създател на души. Защото само онзи, който заповядва на себе си, може да заповядва и на другите; само онзи, който е свободен, може да освобождава."
Така разсъждават древните
посветени за тайните. Най-великите сред тях живеят и действат именно по този
начин. Така че истинското посвещаване не е безсмислена мечта, не е и само
научно изследване, а самосъздаване на душите, тяхното издигане във висините и
кристализирането им в божествения свят.“
Едуар Шюре, Великите посветени, ч. I. Изд. „Евразия-Абагар“, 1991, с. 113–115
