„Дълго време народите на Гърция бяха свикнали да получават от древните планини на Тракия както техните оракули, така и техните инструкции...
Ето защо най-древните традиции са положени в Тракия, с върховенството на култа и жречеството, с люлката на най-известните поети и тази на музите, които са ги вдъхновили: Орфей, Музей, Тамирис и Евмолп са били траки. Пиерия, където са родени музите, е била планина на Тракия; и когато ставаше въпрос да се почитат боговете със строг и правоверен култ, се казваше, че е необходимо да се подражава на траките…“
„Орфей принадлежи, от една страна, към най-първите времена, а от друга, към древните времена. Епохата, в която той се появява, е демаркационната линия между чистата алегория и смесената алегория, между рационалното и сетивното. Той учеше как да обединим рационалната способност със способността за въображение. От него произлиза науката, която дълго време по-късно беше наречена философия. Той постави първата й основа.“
„Това вдъхновение идва незабавно; то произлиза от първия принцип на всяка интелигентност... То е дълбоко скрито от очите ни, то е, което разпалва гения на един теософ, като Тот, Орфей и Зороастър; гения на един теократ, като Кришна, Моисей или Мохамед; гения на един философ, като Конфуций, Питагор или Сократ; гения на един поет, като Омир или Валмики; и на триумфиращ герой, като Кир, Александър или Наполеон.
Тези, които следват стъпките на тези първенци на човечеството, които се оставят да бъдат впечатлени от техния гений, получават това, което наричам второ вдъхновение. Те също могат да станат велики хора, защото тези, които им помагат, са много велики; те също могат да предават това вдъхновение, тъй като то действа в тях с изобилна сила.“
Антоан Фабр Д’Оливе (1767–1825), Из Златните стихове на Питагор
Превод: Деян Пенчев
