„Когато наблюдаваме едно растение
според общоприетия днес начин, ние просто не можем да предположим, че в това
растение е спотаено едно елементарно Същество, че във всяко растение е спотаено
нещо, което не остава безразлично, когато ние само го забелязваме и го
свързваме с някакви абстрактни наши представи. Защото във всяко растение
наистина е спотаено едно елементарно духовно Същество и то по такъв начин, като
че ли един вид е омагьосано в растението. И всъщност верен поглед към
растенията има като онзи, който си казва: В цялата си красота те не са нищо
друго, освен обвивката на определени духовни Същества, които са скрити и
омагьосани там, в отделните растения. Разбира се, спрямо огромните мащаби на
Космоса те са относително незначителни Същества, но въпреки това имат пряко
отношение към човека.
Фактически човекът е толкова
интимно свързан със света, че той не може да намери достъп до природата, без
тези тайнствени връзки да проявят своето огромно значение. Когато например
лилията израства в полето и разцъфтява пред очите ни, ние трябва – без да
персонализираме нещата – съвсем непосредствено и много силно да си представим,
че тази лилия очаква нещо. И сега с помощта на чисто човешки думи аз трябва да
се доближа до духовния образ на лилията. Естествено, човешките думи не могат
изцяло да обхванат нещата, но все пак те изразяват част от това, което реално
съществува в тях. И сега тази лилия, разлиствайки цветовете си, всъщност очаква
нещо. Тя си казва: Ето, сега покрай мен ще минат хора, тези хора ще ме
погледнат, и когато върху мен се насочат достатъчно много човешки очи, тогава
аз – тъй говори Духът на лилията – ще бъда освободена от магията и ще поема по
моя път в духовния свят! – Тук Вие бихте могли да възразите: Но в света има
много лилии, които остават непогледнати от човешки очи! – При тях положението е
друго. Лилиите, които остават непогледнати от човешки очи, стигат до своето
освобождаване по други пътища. Защото първото човешко око, което поглежда една лилия,
вече поражда очакването, че тази лилия ще бъде разомагьосана именно от
човешкото око. Когато човекът за пръв път поглежда лилията, възниква едно
отношение на лилията към човека. Тези елементарни Духове са навсякъде около нас
и всъщност те ни призовават: Не гледайте толкова абстрактно към цветята и не си
създавайте толкова абстрактни образи за тях, а открийте сърцата си за това,
което духовно-душевно живее в цветята. То очаква от вас своето освобождаване,
своето спасение. – И всъщност човешкият живот представлява едно непрекъснато
спасение за омагьосаните елементарни Духове, обитаващи в минералите, растенията
и животните.
Една такава идея може да бъде
почувствувана в нейната пълна красота. И тъкмо тогава, обхваната в нейния
правилен духовен смисъл, тя може да бъде почувствувана и в светлината на
пълната отговорност, която човекът има спрямо целия Космос. И начинът, по който
съвременният човек, живеещ в епохата на свободата, се отнася към цветята, е
всъщност като първата малка глътка от онова, от което той занапред ще пие с
пълни шепи. Той отпива тази първа глътка, доколкото си изгражда съответните
понятия и идеи, но занапред той ще пие с пълни шепи, доколкото отваря сърцето
си за елементарните Духове, обитаващи нещата и Съществата в обкръжаващия го
свят.
Аз казах: Не е нужно да мислим за
онези лилии, върху които никога не пада човешки поглед, но е нужно да мислим за
тези, които поемат човешкия поглед, понеже тъкмо те се нуждаят от сърдечния
повик на човека, който ги среща по пътя си. Обаче определени въздействия
тръгват също и от самата лилия. Многообразни, величествени и могъщи са
духовните въздействия, които природата непрекъснато отправя към човека, докато
той върви през нея. Онзи, който има очи за тези неща, фактически непрекъснато
вижда колко безкрайно разнообразно и величествено е всичко онова, което
елементарните Духове на природата отправят към човека. То е същото, което –
вчера аз го обсъдих в смисъла на външните представи – струи към човека от
огледалото на външната природа като един непрекъснат божествено-духовен поток.“
Рудолф Щайнер, Антропософията
и човешкото сърце, GA 223,
Втора лекция, 28.09.1923. Изд. „Димо Даскалов“, Ст. З., 2007, с. 138–141
