„Медитацията е резултат от обединяването на възвишени стремления и концентрация. Когато силно желае да постигне и реализира по-възвишен, по-чист и по-щастлив живот от простия светски живот, посветен на удоволствия, човек се отдава на възвишени стремления; а когато сериозно концентрира мисълта си, за да намери такъв живот, той практикува медитация.
Без възвишени стремления не може да има медитация. Летаргията и безразличието са пагубни за нейното практикуване. Колкото по-интензивен по природа е един човек, толкова по-склонен е той към медитация и толкова по-успешно ще я практикува. Една пламенна натура ще изкачи най-бързо висините на Истината чрез медитация, когато възвишените й стремления са достатъчно пробудени.
Концентрацията е необходима за светските успехи; медитацията е необходима за духовните успехи. Светските умения и знания се придобиват чрез концентрация; духовните умения и знания се придобиват чрез медитация. Чрез концентрация човек може да изкачи най-големите височини на гениалността, но не може да изкачи небесните висини на истината: за да я достигне, трябва да медитира.
Чрез концентрация човек може да постигне всеобхватната мисъл и безграничната власт на Цезар; чрез медитация може да постигне божествената мъдрост и съвършения покой на Буда. Усъвършенстването на концентрацията носи власт и сила; усъвършенстването на медитацията носи мъдрост. Чрез концентрацията човек придобива умения за всекидневните светски дела – в науката, изкуството, занаята и пр., – а чрез медитация се постига умението за самия живот: правилно живеене, просветление, мъдрост и т.н. Светци, мъдреци, спасители – просветлени умове и първоучители, са завършеният продукт на божествената медитация.“
„Медитацията е духовна концентрация.“
„Медитацията пречиства мисълта
Принципът на медитацията е двустранен:
1. Пречистване на сърцето и душата чрез постоянно размишление над чисти неща.
2. Постигане на божественото познание чрез въплъщаване на чистотата в практическия живот.
Чрез всекидневно съсредоточаване върху чисти помисли, медитиращият си създава навик да мисли чисто и просветлено, което води до чисти и просветлени действия и добре изпълнени задължения. Чрез непрестанно повтаряне на чисти помисли, човек най-сетне се слива с тях и става пречистено създание, извършващо чисти действия в един спокоен и мъдър живот.“
