„Човекът е огледало на Вселената и неговата тройна природа е в родство с всичко. Волята на Твореца, посредством която е било създадено всичко и всичко е получило своя първи импулс, е свойство на всички живи същества. Човекът, надарен с духовност, владее най-големия й дял на нашата планета. От степента на материалност у него зависи с какъв успех той ще може да използва магичните си способности, разделяйки с Бог неговото могъщество. В първия случай, когато напълно владее своите сили, той свободно ще ги управлява и насочва. Когато обаче става дума за животни, растения и минерали (и даже за средния човек), този ефирен флуид, който насища всичко, не среща съпротивление и бидейки оставен сам на себе си, ги движи, както му повеляват неговите импулси. Всяка сътворена същност в тази подлунна сфера е образувана и свързана с него.
Човекът притежава двойна небесна
мощ и е тясно свързан с небесата. Тази мощ се намира не само във външния човек,
но до известна степен и в животните, а може би и във всичко друго, тъй като
всичко във вселената е свързано в родство едно с друго; или най-малкото, Бог е във всичко, както правилно са
посочвали древните философи. Необходимо е тази магична сила да бъде
разбудена както във външния, така и във вътрешния човек...
Ако ние наречем тази сила
магична, това само ще предизвиква ужас у непосветения. Затова, ако искате,
можете да я наричате духовна сила. Следователно, такава магична сила съществува
във вътрешния човек. Доколкото обаче съществува определено родство между вътрешния
и външния човек, тази сила може да бъде разпределена из целия човек."
Ян Баптист ван Хелмонт (1580–1644), Opera Omnia
(1682), p. 720. Цитат
по Блаватска, Е. Разбулената Изида, т. , кн. 1. Изд. „Астрала“,
С., 1995, с. 293
