„Когато Шанкара, Гуруто на света, пътуваше в западните части на Индия и побеждаваше в дебат последователите на различните философски школи, той веднъж стигна до село, известно като Шривали. Когато един брамин от селото, на име Прабхакара, чул за пристигането му, отишъл при него с тринадесетгодишния си син. Той се прострял пред Шанкара и накарал сина си също да го направи. След това обяснил, че момчето от малко не говори, че нито харесва нещо, нито го отхвърля, че няма чувство за чест или безчестие, и че е напълно бездейно. Гуруто вдигнал момчето и го попитал с радостен глас:
Текст
1. „Кой си ти? Чие дете си ти? Доколко си привързан? Как се казваш? Откъде идваш? О, дете! Бих искал да чуя отговора ти на тези въпроси.“ Така казал Шри Шанкарачаря на момчето, а Хастамалака отговорил по следния начин:
2. Аз не съм нито човек, бог, якша, брамин, кшатрия, вайшя, шудра, брахмачари, нито семеен, горски жител или санняса, аз съм самото чисто съзнание.
3. Точно както Слънцето е причината за всички движения в света, така и аз – вечно присъстващият, съзнателен Аз – карам ума да бъде активен и сетивата да функционират. Точно както етерът е всепроникващ, но лишен от каквито и да било специфични качества, така и аз съм свободен от всички качества.
4. Аз съм съзнателният Аз, вечно присъстващ и свързан с всичко, по същия начин, както топлината винаги е свързана с огъня. Аз съм онова вечно, недиференцирано, непоклатимо Съзнание, благодарение на което несетивният ум и сетивата функционират, всеки по своя начин.
5. Аз съм този съзнателен Аз, от когото егото не е независимо, както образът в огледалото не е независим от отразения обект.
6. Аз съм безкачественият, съзнателен Аз, съществуващ дори след угасването на буддхи, точно както обектът остава винаги същият, дори след премахването на отразяващото огледало.
7. Аз съм вечно Съзнание, отделено от ума и сетивата. Аз съм умът на ума, окото на окото, ухото на ухото, и т. н. Аз не мога да бъда познат от ума и сетивата.
8. Аз съм вечният, единствен, съзнателен Аз, отразен в различните интелекти, точно както Слънцето се отразява върху повърхността на различните водни пространства.
9. Аз съм единственият съзнателен Аз, осветяващ всички интелекти, точно както Слънцето осветява едновременно всички очи, така че да могат да възприемат обектите.
10. Само тези очи, които са подпомогнати от Слънцето, са способни да виждат предметите, не и другите. Източникът, от който Слънцето черпи силата си, съм Аз.
11. Точно както отражението на Слънцето върху буйните води изглежда се разпада, но остава съвършено върху спокойна повърхност, така и Аз, съзнателният Аз, съм непознаваем за развълнуваните интелекти, но ясно блестя в онези, които са спокойни.
12. Точно както глупавият мисли, че Слънцето е напълно изчезнало, когато е скрито от гъстите облаци, така и хората смятат, че вечно свободният Аз е обвързан към обектите.
13. Точно както етерът е всепроникващ и незасегнат от външни въздействия, така и вечно съзнателният Аз прониква във всичко, без да бъде повлиян по никакъв начин. Аз съм този Аз.
14. Точно както прозрачният кристал приема очертанията на това зад него, но по никакъв начин не се променя, и точно както непроменящата се Луна, отразяваща се върху вълнообразни повърхности, изглежда развълнувана, така е и с Теб, всепроникващият Бог.
15. Тъй като тази стотра разкрива Аза толкова ясно, колкото плодът амалаки, поставен върху дланта на ръката (хаста), тя получава името Хастамалака стротра. Нещо повече, момчето, прочуло се в джнана, започнало да бъде възхвалявано от всички хора на този свят като Хастамалака.
Бащата на момчето останал безмълвен и учуден от тези думи. Но Ачаря му казал: „Той е станал твой син, заради своите недовършени строги аскези. Това е твоят късмет. Той обаче няма да бъде от полза за теб на този свят. Нека да остане с мен.“ Той го помолил да се върне у дома си и като взел момчето със себе си, продължил по пътя си. Тогава учениците го попитали: „Как това момче постигна състоянието на Брахман без да учи, и пр.?“ Гуру отговорил: „Неговата майка била оставила двегодишното си дете на грижите на един велик и съвършен йога, който практикувал строга аскеза на брега на река Ямуна, докато тя отишла да се изкъпе в реката с още няколко жени. В това време детето паднало във водата и се удавило. Воден от състраданието си към неутешимата скръб на майката, този садху излязъл от тялото си и влязъл в това на детето. Ето защо момчето е постигнало това високо състояние."
Шанкара Ачаря, Хастамалака стотра
Превод от английски: д-р Деян Пенчев.
Източник: Hastamalaka stotra (превод от санскрит от Рамана Махариши).
Друг превод на български: Рамана Махариши, Събрани произведения. Изд. „Хайдакан“, С., 2008.
