„Едно нещо съществува дотогава, докато е причастно към
единството. А щом бъде отделено от него – загива. Защото единството е
запазването и формата на битието, а разделянето – причина за гибелта.
Единството е всемогъщо. Единството е божествената природа.
От единството се ражда равенството. Единството е първото и единствено битие на
всички неща.
А тази мяра или равното с единството древните философи са
наричали ту Божествен Ум, ту Провидение, ту Мъдрост на Твореца. И тази мяра не
може да бъде нищо друго, освен първата и вечна Мъдрост. Защото единствено тя е
това, чрез което се определя битието на всяко нещо и над или отвъд което не
може да съществува нищо смислено. От нея получават битието си формите и мерите
на всички неща. В нея се съдържат понятията за нещата.“
Тиери от Шартър, За деянията в шестте дни (Hexaemeron). – В: Пет
средновековни философски трактата. Изд. „Наука и изкуство“, С., 1989
