Малко са царете и владетелите в историята, които са се прочули със своето морално и нравствено управление, но ние трябва да издирваме такива и да знаем за тях. Техният пример е изключително важен и подвигът им свидетелства за това, че може да има и такива светли личности в историята.
Най-прочутият от тези примери е славният индийски цар Ашока (304–232 г. пр. Хр.), който владее цяла Индия и околните страни общо около 40 години.
В началото той бил жесток и суров владетел, който си спечелил името Свирепия Ашока. Той бил силен и непобедим воин, дори една легенда твърди, че като млад убива лъв с дървена тояга. Той наследява империята на баща си, която владее почти цяла Индия, и агресивно започва да я разширява, завладявайки околните царства с насилие и жестокост.
По време на управлението си обаче той се запознава с учението на будизма и така, след последното си голямо завоевание, при което са загинали над 100 хиляди души, а над 150 хиляди са взети в плен, той остава потресен от гледката на убитите и ранените, от разрушенията и страданията на хората, и изпитва голямо разкаяние от действията си, и решава да промени изцяло своя характер и модела на своето управление.
Ашока приема будизма като учение и го разпространява из цяла Индия, затова и някои го наричат Индийския Константин, с тази разлика, че той не е налагал учението насила, което отново го прави уникален владетел.
Той започва да изповядва будистките идеи за държавно управление, които включват висок морал, милосърдие и състрадание към всички поданици, уважение и приятелство със съседните страни и пр. Ашока праща мисионери по целия свят, които стигат дори до Гърция и Македония, за което има исторически свидетелства.
Той издава закони за забрана на жертвоприношенията на животни, проповядва вегетарианството, назначава служители, които да следят за благополучието на гражданите, построява много храмове, училища, болници. Поддържа приятелски отношения с другите религиозни общности в страната, подкрепя ги и не ги притиска да приемат будизма – нещо невиждано в европейската църковна история. Неговото управление било миролюбиво, милосърдно и добродетелно, и така продължило повече от 30 години, до неговата смърт.
„Ашока забранява жертвоприношенията. Използването на принудителен труд също е премахнато. Съставен е списък на защитени животни, забранен е ловът за удоволствие и безцелното изгаряне на горите… По цялата си империя Ашока започва строителството на обекти със социално предназначение. Създадена е мрежа от университети, безплатни странноприемници, канали, напоителни системи и др. Обновена е и системата от пътища в цяла Индия.“
Ашока използва широко като символ известната дхармачакра, която става известна като чакрата на Ашока и днес присъства в националния герб на Индия.
Интересно е, че точно по неговото време, на запад, в Египет, управлява създателят на Александрийската библиотека, Птолемей II (308–246 г. пр. Хр.), който също като него подкрепя науките, изкуствата, мислителите и поетите.
Източници: Езотеричен речник на Елена Блаватска. Изд. „Астрала“, С., 2002.
Енциклопедичен речник на източната мъдрост. Изд. „Гуторанов и син“, С., 2008.
Уикипедия.
Учението на Буда. Изд. „Прозорец“, С., 2004.
Д-р Деян Пенчев
