„Последният ренесансов херметик“, както наричат Джордано Бруно (1548–1600), е изгорен на клада на 17 февруари 1600 г. в Рим.
Велик окултен философ, вещ познавач на древната философия и мъдрост, блестящ писател и борбен дух, той е изключително важна фигура във вододела между стария свят и Ренесанса и новия свят и научните революции.
Бруно съчетава в себе си платонизма и аристотелизма на Древна Гърция, с неоплатонизма, Кабала, ренесансовата магия и новите открития на астрономията и физиката по негово време.
Любопитно е, че през 1583 г. Бруно отива в Англия и остава там две години. Среща се с кралица Елизабет и някои тогавашни философи, езотерици и учени. По онова време там е бил видният Джон Дий, но няма информация дали са се срещали, което според мен обаче е твърде вероятно.
* * *
„Съществуват безброй слънца, безброй земи, които обикалят около своите слънца, както нашите седем планети обикалят около нашето Слънце... Тези светове се обитават от живи същества...“
„Човекът във всичките си потенции представлява всичките видове на съществуващото... Във всеки човек, във всеки индивидуум светът, вселената съзерцава себе си.“
„Има един и същ световен принцип, който действа формиращо в металите, растенията и животните, и който мисли в човека и организира вън от себе си, само че в своите действия той се проявява по един безкрайно различен начин.“
Джордано Бруно
* * *
„Ако се опитаме да резюмираме накратко основните идеи на Джордано Бруно за астрономията, трябва да кажем, че той пръв разчупва сферата на неподвижните звезди и отдалечавайки ги на колосални разстояния, ги нарече слънца; обяви Слънцето за редова, но най-близка до нас звезда; предполага околоосното въртене на Слънцето; предполага съществуването на живот на другите планети от Слънчевата система; изказва доказаната днес хипотеза за множественост на планетните системи, обикалящи около далечни звезди; предполага разпространението на живота и на други планетни системи; изказва идеята за безкрайността на Вселената и безбройността на космическите обекти; обосновава схващането за еднаквия химичен състав на космическата материя и нейната неунищожимост. Почти всяко едно от тези твърдения днес е или потвърдено, или е вплетено в съвременната картина за Вселената, но за времето си е било същинско богохулство.“
Г. Момчев, Бележити астрономи. Изд. "Народна просвета", С., 1980
