„В индийската философия съществуват четири основни разбирания за Аза.
Според последователите на Чарвака Азът е живото тяло с атрибута съзнателност. Това е материалистическото разбиране за Аза.
Последователите на Буда свеждат Аза до потока от мисли или до сериите от моменти на съзнанието. Подобно на някои емпирици и сенсуалисти, те признават само емпиричното Аз.
Адвайта Веданта смята, че Азът е единната, постоянна и самосветеща разумност, която не е нито субект, нито обект, нито Аз, нито „мое“. Но Вишиштадвайта Веданта определя Аза не като чиста разумност, а като разумен субект, наречен Его или Аз.
Тези два възгледа могат да се нарекат идеалистически в широкия смисъл на думата.
Представителите на философията на Няя-Вайшешика разглеждат Аза реалистично. Те приемат Аза за единствената субстанция, на която съзнанието, сетивата и понятията принадлежат като атрибути.“
* * *
„Ако съществуването на Аза е повече или по-малко признато, то относно природата му има големи разногласия.
Някои философи от Чарвака отъждествяват Аза с тялото, едни – със сетивата, други – с живота, а трети – с ума.
Последователите на Буда и някои емпирици разглеждат Аза като тъждествен с потока на съзнанието.
Последователите на системата Няя-Вайшешика и Прабхакара-Миманса твърдят, че Азът е лишената от съзнание субстанция, която при определени условия може да придобие атрибута съзнателност.
Последователите на Бхатта-Миманса приемат, че Азът е съзнателна същност, която е частично скрита от незнанието, обусловено от несъвършеното и частично знание на хората, че имат свое Аз.
Адвайта Веданта твърди, че собствената природа на Аза е чистото, вечно съзнание, което е също така и състояние на блаженство. Азът е един във всички тела и е вечно свободният самосветещ интелект.
Според Самкхя Азът се различава от тялото и сетивата, ума и интелекта. Той не принадлежи на света на обектите.“
Чатерджи и Датта, Увод в индийската философия. Изд. „Евразия“, П., 1995, с. 172 и 222
