„Да вярваме заедно е по-ценно, отколкото да се съмняваме поотделно.“
„Молитвата е разцъфтяването на душата във вечната мъдрост и вечната любов. Тя е погледът на духа, изправен пред истината и въздишката на сърцето пред върховната красота.“
„Ако плачем, нека Му дадем сълзите си; ако се радваме, нека отправим към Него усмивката си; ако Той ни се усмихва, нека сведем глави; ако ни милва, нека заспим в ръцете Му!... Молитвата не е шум, който долавят ушите; тя е тишина, която прониква в сърцето. Нежни сълзи идват за да намокрят очите ни...“
„Антихристът е свещеникът, който кълне, вместо да благославя, който отблъсква, вместо да привлича, който възмущава, вместо да поучава, който заклеймява, вместо да спасява.“
„Всички ние дишаме чрез живота на другите и с дъха си им предаваме част от собственото си съществуване. Без да го съзнават, добрите и умните хора са лекарите на човечеството; глупците и мерзавците са отровители на обществото.“
„Да знаеш, да смееш, да искаш, да мълчиш – това са четирите кабалистични думи, които съответстват на четирите букви на тетраграмата и на четирите емблематични форми на Сфинкса. Да знаеш, това е главата на човека, да смееш са ноктите на лъва, да искаш са мощните хълбоци на бика, да мълчиш, това са мистичните крила на орела.“
„Да знаеш, означава да можеш, когато посмееш да искаш. Първата наука на практикуващият кабалист, или на мага, е познанието на човека. Френологията, психологията, хиромантията, наблюденията върху вкусовете и движенията, върху звученето на гласа, върху импулсите на привличане и отблъскване – всички те са клонове на това изкуство и древните са ги познавали.“
„Храмът на абсолютното е винаги затворен за мнозинството.“
„Нищо не може да устои на волята на човека, когато той знае истината и желае доброто.“
„Поезията е чиста като Слънцето: тя разстила своя воал от светлина върху грешките на човечеството. Горко на онзи, който го повдигне, за да търси грозните неща!“
„Великият магически способ за запазване на телесната мъдрост е да се предпазва душата от остаряване, като се съхранява изначалната свежест на чувствата и мислите, които поквареният свят нарича илюзии, но ние ще ги наречем древни видения на вечната истина.“
Елифас Леви (1810–1875), Ключът към великите тайни, Изд. „Кралица Маб“, С., 1994
* * *
„Зад булото на всички свещени и
мистични алегории на древните учения, през мрака и причудливите изпитания на
всички посвещения, под печата на всички свещени писания, сред руините на
Ниневия и Тива, по разядените от времето камъни на старинните храмове, върху
потъмнелия лик на асирийските и египетските сфинксове, в чудовищните или
чудесни рисунки, които представят на вярващите индуси свещените слова на
Ведите, в странните емблеми на нашите стари алхимични книги, в церемониите при
приемането, които практикуват всички тайни общества – навсякъде се съзират
следите на едно учение, навсякъде еднакво и навсякъде грижливо скрито. Очевидно
окултната философия е била кърмилница или кръстница на всички религии, неизчерпаем
извор на интелектуална мощ, ключ към всяка божествена тайна и пълновластна
повелителка на цялото общество в онези далечни времена, когато са я пазили
най-вече за обучението на жреци и властелини.“
„Един мързеливец не може никога да стане магьосник. Магията изисква ежечасно и ежеминутно упражняване. Необходимо е извършителят на велики дела да бъде абсолютен господар на самия себе си; да може да надмогва влечението към удоволствията, апетита и съня; да не се възгордява от успеха, както и да не го сломяват оскърбленията. Животът му трябва да бъде воля, направлявана от мисълта и подпомогната от цялата природа, която той ще подчини на духа в своите органи и във всички съответстващи им универсални сили.“
Елифас Леви (1810–1875), Учение и ритуал на висшата магия, Изд. „Аратрон“, С., 2000
Подбрал: Деян Пенчев
