Изгубените книги на древността
Д-р Деян Пенчев
Д-р Деян Пенчев
Човечеството притежава голямо
количество древна и антична литература, но въпреки това много книги от
древността не са успели да оцелеят до наши дни, а са били изгорени, унищожени и
изгубени още преди векове. Много ценни трудове на големи философи, историци, учени и писатели са
изгубени завинаги, като само малка част от тях е останала или отделни заглавия
под формата на цитати от други автори. Тези книги съдържат много важни знания и
учения, които биха могли да ни разкрият много повече сведения за древното
познание и неговите тайни. Повечето от тях първоначално са предавани устно, а
след това са били записвани, докато накрая не са изчезнали завинаги в огъня на
унищожението, подобно на философския световен пожар (ekpyrosis).
Така например са унищожени и изгубени велики съчинения
на Хермес, Заратустра, Санхуниатон, Музей, Ферекид, Питагор, Хераклит, Аристотел,
Манетон, Берос, Хризип, Аполоний Тиански, Валентин, Василид, Апулей, Лонгин, Мани, Порфирий,
Прокъл и много други. Много египетски текстове, като например съчинение
по анатомия от фараон Хор Аха, втория фараон от Първа династия, труд по
астрология и астрономия от фараон Нехо II и др. Важно е било
съчинението за Египет на Аполонидес Орапий, в което описвал произхода на
египетските богове [1]. Изгубени са много текстове,
свързани със Стария завет, както и апокрифни евангелия. Унищожени са древни
свидетелства за живота и съществуването на Атлантида и др.
Имаме сведения за някои от най-големите унищожения на
древни книги:
1. Александър
Велики (356–323
пр. Хр.) е разрушил през 330 г. пр. Хр. персийския дворец в Персеполис и
неговата библиотека, за която се твърди, че може би е съдържала оригиналните
текстове на Заратустра [2].
2. Луций Корнелий Сула (138–78 пр. Хр.) запалва Храма на Юпитер в Рим на 6 юли 83 г. пр. Хр., при което изгаря цялата библиотека с древните книги на
Сибилите [3].
3. Юлий Цезар (100–44 пр.
Хр.) е изгорил 700 000 свитъка с текстове в Александрия през 48 г.
пр. Хр. [4].
4. Александър Север (208–235) e търсел и събирал из цял
Египет свещени книги по мистицизъм и митология, плячкосвайки всички храмове по
пътя си. [5]
5. Диоклециан (244–311) е изгорил много древни езотерични трудове,
особено тези на египтяните през 298 г. сл. Хр., както и техните книги по
алхимия. Той издал указ да се издирват книги, в които се описват начините за
приготвяне на злато и сребро, и да се изгарят [6]. Също така на 31 март 302
г. Диоклециан започнал преследване на главните манихеи в Александрия, като
наредил да бъдат изгаряни, заедно с техните книги [7].
6. Лъв III Исавър (675–741) е изгорил 300 000 свитъка с текстове в
Константинопол през VIII в. [8].
7. Църквата изгорила много книги,
особено например литературата на Василид и гностиците [9].
8. Мохамеданите са унищожили също много древна литература [10].
Например Василид (85–145), великият гностик,
написал 24 книги с тълкувания на Евангелията, които били изгорени от Църквата [11]. За
Василид се твърди, че е бил ученик на апостол Матей и на Главк, ученик на
апостол Петър [Пак там].
Константин
Велики
(272–337) издава едикт след Никейския събор през 325 г., в който заповядва да
се издирват съчиненията на Арий и да бъдат изгаряни, а ако някой ги укрива, да
бъде наказан със смърт [12].
Историята изобилства от подобни примери, в които
властта унищожава знанието.
Има обаче и други случаи, в които самите автори
изгарят своите съчинения или тези, които съхраняват. Така например Сибилата от
Куме изгаря шест от деветте книги на Сибилите [13], Вергилий (70–19 пр. Хр.)
искал да бъде унищожена неговата Енеида
след смъртта му, но Октавиан Август я спасява, а в Деяния на апостолите се казва, че когато Павел проповядва в Ефес: „Мнозина още и
от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и
като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници“
(19:19).
В древността на няколко пъти са изгаряни и
най-големите библиотеки, съхраняващи безценни ръкописи и древни знания [14]:
1358 г. пр. Хр. – разрушена е древната египетска библиотека в Тива [15].
525 г. пр. Хр. – разрушени са древните египетски библиотеки от
персийския цар Камбис II (560–522 пр. Хр.), включително голямата библиотека на Рамзес II [16].
330 г. пр. Хр. – разрушен е персийският дворец в Персеполис и неговата
библиотека от Александър Велики (356–323 пр. Хр.). В нея вероятно са били
съхранявани оригиналните текстове на
Заратустра.
48 г. пр. Хр. – над 40 000 свитъка изгарят при пожар в Александрийската библиотека, подпалена
от войските на Юлий Цезар;
43 г. пр. Хр. – библиотеката
на Пергам, втората най-важна библиотека в древния свят след
Александрийската, е разграбена от Марк Антоний (83–30
пр. Хр.), който
подарява 200 000 книги на Клеопатра.
363 г. – разрушена е Царската
библиотека на Антиохия от император Йовиан (331–364), след като неговия
предшественик Юлиан (331–363) събира много древни книги в нея.
391 г. – разрушен е Серапеумът,
наследникът на Александрийската библиотека в Александрия, от християнския
патриарх Теофил Александрийски с декрет от император Теодосий I (347–395).
В Серапеума се помещавала школата на философа Ямблих (245–325) и неговите
последователи.
473 г. – разрушена е Константинополската библиотека и
изгорели над 100 000 тома книги.
637 г. – разрушена е библиотеката на Ктезифон от халиф Омар
(584–644).
976 г. – разрушена е библиотеката на халифа на Кордоба Ал-Хакам II (915–976), която съдържала
около 500 000 тома древно познание, от Ал-Мансур (938–1002).
1204 г. – разрушена е Константинополската библиотека от
рицарите по време на Четвъртия кръстоносен поход.
1258 г. – разрушен е Домът на мъдростта, голямата ислямска
библиотека в Багдад, от монголите.
Въпреки това все още има запазени тайни библиотеки на
различни места по света, където има скрити и съхранени древни изключително
ценни книги, включително и индийски такива. Някои от тях се знаят от местното
население и се пазят в закътани храмове и манастири, а други все още стоят
неоткрити под пясъците на времето...
Бележки
1. Блаватска,
Е. Разбулената Изида, т. 1, кн. 1. Изд. „Астрала“, С.,
1995, с. 140, 141.
2. Polastron, L. Books on Fire: The Destruction of Librarie
throughout History. 2004, p. 322.
3. Пак там, p. 30.
4. Блаватска, Е. Тайната
доктрина, т. 2. Изд. „Астрала“, С., 2005, с. 1010.
5. Блаватска, Е. Разбулената
Изида, с. 141.
6. Пак там, с. 252.
7. List of book-burning incidents (Wikipedia).
8. Блаватска, Е. Тайната
доктрина, с. 1010.
9. Блаватска, Е. Езотеричният
характер на Евангелията – В: Блаватска,
Е. Основи на теософията. Изд.
„Пентаграм“, С., 2008, с.
382.
10. Блаватска, Е. Тайната
доктрина, с. 1010.
11. Блаватска, Е. Езотеричният
характер на Евангелията, с. 382.
12. List of book-burning incidents (Wikipedia), Book burning (Wikipedia).
13. List of book-burning incidents (Wikipedia).
14. List of destroyed libraries (Wikipedia).
15. Polastron, L., p. 322.
16. Пак там, p. 9.
Литература
Блаватска, Е. Езотеричният
характер на Евангелията – В: Блаватска,
Е. Основи на теософията. Изд.
„Пентаграм“, С., 2008.
Блаватска, Е. Разбулената
Изида, т. 1, кн. 1.
Изд. „Астрала“, С., 1995.
Блаватска, Е. Тайната
доктрина, т. 2. Изд. „Астрала“, С., 2005.
Глухов, А. Съдбата на древните библиотеки. Изд. „Наука и изкуство“,
С., 1984
Polastron, L. Books on Fire: The Destruction of Librarie
throughout History. 2004.
List of libraries inthe ancient world (Wikipedia).
Д-р Деян Пенчев
