Кратет и Диоген
Кратет
Диогене,
познаваш ли Мирих, богаташа, големия богаташ, онзи от Коринт, дето имаше много
търговски кораби, чийто братовчед е Аристей, също такъв богаташ? Онзи, който
обичаше да повтаря Омировите думи:
Ти ме
вдигни, или аз ще те вдигна[1].
Диоген
Защо,
Кратете?
Кратет
Те бяха
връстници. Любезни бяха помежду си всеки заради наследството на другия. Бяха
обявили завещанията си: Мирих, в случай че умре по-рано, оставяше Аристей за
господар на всичко свое, а Аристей – Мирих, в случай че този го надживее. Това
е било записано, и те се надпреварваха във взаимно ласкателство. А ясновидците – и които предричат бъдещето по звездите, и които гадаят по сънищата като
последователите на халдейците[2], та и сам
Питийският бог[3] – отреждаха победата ту на Аристей,
ту на Мирих, и блюдото тегнеше веднъж към този, друг път към онзи.
Диоген
И какво
стана по-нататък, Кратете? Струва си да се чуе.
Кратет
Двамата
умряха в един и същ ден, а наследствата им преминаха към Евномий и Тразикъл,
двама техни сродници, които никога не бяха и помисляли, че работите ще се
развият така. Като плували от Сикион за Кира, посред пътя ги ударил отстрани
япигийският вятър[4] и корабът им се обърнал.
Диоген
Пада им се!
Ние, когато бяхме живи, не сме замисляли нищо подобно помежду си. Нито аз съм
пожелавал смъртта на Антистен, та да наследя тоягата му (имаше много здрава
тояга, от дива маслина си я беше направил), нито, смятам, ти, Кратете, си
пожелавал да наследиш след смъртта ми моите богатства – бъчвата и торбата с
двете мери вълчи боб.
Кратет
Не съм имал
нужда от това, пък и ти също, Диогене. Онова, което ни трябваше, ти го наследи
от Антистен, а аз – от тебе, и то е много по-ценно дори от персийското царство.
Диоген
Кое е то?
Кратет
Мъдростта,
независимостта, истината, искреността, свободата.
Диоген
Кълна се в
Зевс, спомням си, че получих това богатство от Антистен и че на тебе оставих
още повече.
Кратет
Да, но
другите нехаеха за тези блага и никой не се увърташе край нас в очакване да ни
наследи – всички гледаха към златото.
Диоген
Естествено!
Те нямаха къде да сложат подобни наши богатства, бяха се разкапали от разкош и
приличаха на гнили торби. Ако човек туреше в тях било мъдрост, било искреност,
било истина, те веднага щяха да изпадат и да се разлеят, тъй като дъното не би
ги задържало – както при Данаевите дъщери[5], които наливат вода в пробита бъчва. Затуй пък
златото пазеха със зъби, с нокти и с всички други средства.
Кратет
Значи, ние
ще имаме богатството си и тук, а те ще дойдат, като носят само по един обол, и
то – докато стигнат лодкаря!
Бележки
[1] „Илиада“, думи на Аякс към
Одисей, подкана да се тури край на борбата. Лукиан набляга на едно второ
значение на глагола, а именно „поставям на клада“. – Б.пр.
[2] От най-древни времена
халдейците били известни като астролози. – Б.пр.
[3] Питийски бог е Аполон. –
Б.пр.
[4] Япигийски вятър е този, който
духа откъм Япигия (Апулия). – Б.пр.
[5] Данаеви дъщери са петдесетте
данаиди. – Б.пр.
Лукиан (120–180), Разговори на мъртъвци, XI. Кратет
и Диоген. – В: Лукиан, Избрани
диалози. Изд. „Народна култура“, С., 1971
