„Трябва да вземем под внимание много съществени неща в тази наука, от които зависи съвършенството на всички операции, които искаме да направим. Касае се да се направят пентакли, брънки, изображения, вълшебства, молитви, заклинания, жертвоприношения; преди всичко трябва да се състави осветена книга, в която да бъдат вписани заклинанията, които се отправят към духовете; трябва да се избере ясно и тихо време, за да не бъде уморен духът, и да се призове този дух с името му и според характера му; и, след като добием онова, което желаем, трябва да съумеем да отдалечим духа.
Това се прави както при призоваване на добри духове, така и при извикване на зли, които се призовават по различен начин, според различните обстоятелства; защото понякога те се представят пред нас, а понякога чрез сънища ни осведомяват върху запитванията ни.
Който иска да призове някой добър дух, трябва да съблюдава две неща: първо, разположението на призоваващия; второ, самият той в течение на няколко дни грижливо да се настрои за тази тайна; да се измие със светена вода. Той трябва да бъде въздържан, целомъдрен, да отхвърли всяка грижа и да страни от всяка сделка, да пости, ако е възможно, много дни поред. И през тези дни да излиза при изгрев слънце – на мястото, където иска да направи призоваването, облечен със светени дрехи от бяло ленено платно; да отправи към Бога и към ангелите полагащата се предписана молитва. Обикновено приготовлението трябва да заеме цели тридесет дни, та даже и четиридесет.
Той трябва да избере място чисто, неосквернено, скрито, отдалечено от всеки шум, където да не го види никой, и да освети и чрез заклинание на изгони злите духове от това място; и предварително да занесе на това място или маса, или малък жертвеник, покрит с чисто бяло платно, който да бъде поставен към изток, и от двете страни на жертвеника да постави две запалени свещи от пречистен восък, които трябва да горят през всички тези дни. По средата на жертвеника се слага осветената плочка, покрита с бял копринен плат; тя не трябва да се отваря до свършека на постенето. При жертвеника трябва да се намира вещество за кадене, сетне и осветено дървено масло; също трябва да се намира и кадилница, поставена върху жертвеника, която ще бъде запалена с благословен огън и ще гори, докато трае молитвата. Призоваващият трябва да бъде облечен с дълга бяла ленена дреха, закопчана отпред и отзад, която да достига до краката му и да ги покрива. Тази дреха трябва да бъде препасана с пояс. На главата си трябва да има кордела със златна или позлатена пластинка с четирибуквено име (Тетраграматон). Тази пластинка трябва да бъде благословена и осветена. И той не трябва да влиза в осветеното място, преди да се измие и облече с осветените дрехи, та при това, трябва да влезе в него бос и веднага при влизането си да наръси мястото с осветена вода; след това ще пристъпи към къдене на жертвеника. И като коленичи пред жертвеника, ще се поклони. После ще си намаже челото и очите със светено масло, след това ще открие осветената плочка (пентакъла) и като коленичи, пак ще се поклони пред жертвеника, и тогава, като призове духовете, те ще се появяват пред него и той ще ги запита като изрази желанието си, и с кротък глас ще ги отдалечи.“
Пиетро Д’Абано (1250–1316), Heptameron, от библиотеката на Арсенала, ръкопис No. 2494, стр. 155 (Да се сравни.)
От Грийо дьо Живри, Древни и нови мъдреци. Изд. „Логос&Теома“, В., 1993.
