„Велик е нашият Господ и велико е Неговото превъзходство, и безкрайна е Неговата мъдрост. Хвалете Го, небеса, хвалете Го, Слънце, Луна и планети, с какъвто и разум да разполагате, за да го възприемете, с какъвто език говорите на своя Създател. Хвалете Го, небесни хармонии, хвалете Го, свидетели на хармонията, която беше открита. И ти също, моя душа, хвали Господа, твоя Създател, докато съм жив. Защото от Него, и чрез Него, и в Него са всички неща, „и сетивни, и интелектуални“, както тези, за които сме напълно невежи, така и тези, които познаваме, много малка част от тях, тъй като има много повече отвъд. За Него е хвалението, почитта и славата от век на век. Амин.“
„Остава ми най-накрая… да издигна очите и ръцете си към небето,
и да се моля набожно и смирено към Отеца на светлината:
О, Ти, който чрез светлината на Природата движиш в нас
желанието за светлината на благодатта, така че чрез нея да ни преведеш в
светлината на славата, благодаря Ти, Създателю Господи, че ми позволи да се
наслаждавам и да се радвам на делата на Твоите ръце.
Ето, сега завършвам делото на своя завет, използвайки цялата
сила на талантите, които Ти ми даде. Разкрих славата на Твоите дела на хората,
които ще прочетат тези свидетелства, доколкото недостатъците на моето мислене
бяха способни да схванат тяхната безкрайност. Моят интелект беше готов да
разбере най-тънките детайли от философията. Ако нещо недостойно за Твоите
намерения е било изложено от мен, нищожния червей, роден и отхранен в блато от
грехове, което Ти би искал хората да узнаят, вдъхнови ме да го направя. Ако съм
бил съблазнен неразумно от чудния блясък на Твоите дела, ако съм обичал своята
собствена слава, докато напредвах в работата, предназначена за Твоята слава, кротко
и милостиво ми прости. И накрая, бъди благ и благоволи да направиш така, че
тези мои свидетелства да допринесат за Твоята слава и за спасението на душите,
и по никакъв начин да не го възпрепятстват.“
Йоханес Кеплер, Хармония на света, кн. V, гл. IX
Превод от английски: Деян Пенчев
