Алан Кардек избрано

Представяме подбрани откъси от Книга на духовете на Алан Кардек (1804–1869), един изключителен труд от 1857 г.

 

1. Какво е Бог?

„Бог е Висш Разум – първопричина за всички неща.“ 

 

2. Какво трябва да се разбира под думата безкрайност?

„Това, което няма нито начало, нито край; непознаваемото: всичко, което е незнайно, е безкрайно.“

 

3. Може ли да се каже, че Бог е безкрайност?

„Това е едно непълно определение. Бедната човешката реч е некомпетентна да определи онова, което надхвърля човешкия разум.“

 

149. Какво се случва с душата в момента на смъртта?
„Тя отново става Дух, тоест връща се в света на Духовете, откъдето е отсъствала за кратко.“

150. Душата запазва ли своята индивидуалност след смъртта?
„Да; никога не я губи. Какво би представлявала душата, ако не запази индивидуалността си?

а) Как душата доказва своята индивидуалност, тъй като вече няма материално тяло?
„Тя продължава да има специфична флуидна обвивка, извлечена от атмосферата на нейната планета и която поддържа облика на последното ѝ въплъщение: нейния периспирит.“

б) Душата не взема ли нищо от този свят?
„Нищо, освен паметта и желанието да отиде в един по-добър свят, един спомен изпълнен със сладост или горчивина, според това как е използвала живота си. Колкото по-пречистена е душата, толкова по-ясно разбира безполезността на това, което оставя зад себе си на Земята.“

 

160. Духът веднага ли попада в компанията на тези, които е познавал на Земята и които са умрели преди него?
„Да, според чувствата, които той има към тях и те към него. Често тези ваши близки идват да ви посрещнат на входа за света на духовете и ви помагат да се отделите от връзките на материята. Той също така среща много от онези, които е познавал преди и по време на земния си живот е изгубил от поглед. Той вижда онези, които са в блуждаещо състояние, както вижда и инкарнираните хора, и отива да ги посети.“

 

165. Коментар на Кардек: При смъртта в началото всичко е объркващо. Душата се нуждае от известно време, за да осъзнае себе си. Тя е сякаш зашеметена, в състояние на човек, който се е събудил от един дълбок сън и се стреми да разбере в какво положение се намира. Яснотата на идеите и споменът за миналото се връщат към душата с изчезване влиянието на материята, която току-що е изоставила,  и когато тази мъгла, така да се каже, която затъмнява мислите ѝ, се разсее.

Този смут, който следва смъртта, е с много различна продължителност. Той може да отнеме няколко часа, както и много месеци и дори много години. Най-кратка е продължителността за тези, които още докато живеят на Земята, се идентифицират с бъдещото състояние, което ги очаква, защото те веднага разбират положението, в което са се озовали. 

Този духовен смут има някои специални аспекти в зависимост от характера на човека и главно според вида смърт. В случаи на насилствена смърт, чрез самоубийство, изтезания, злополука, инсулт, нараняване и др., Духът е изненадан, изумен и не вярва, че е мъртъв. Упорито поддържа идеята, че не е така. Той обаче вижда собственото си тяло, разпознава, че това тяло е негово, но не разбира, че той е отделен от него. Той се приближава към хора, към които е привързан, разговаря с тях и не разбира защо те не го чуват. Тази илюзия продължава до пълното отделяне на периспирита. Едва тогава Духът разпознава себе си като такъв и разбира, че той вече не принадлежи към категорията на живите хора. Това явление се обяснява лесно.

Изненадан ненадейно от смъртта, Духът е зашеметен от внезапната промяна, настъпила в него; той все още смята смъртта за синоним на разруха, на унищожение. И, понеже той мисли, вижда, чува, той има чувството, че не е мъртъв. Илюзията допълнително се увеличава от факта, че той вижда себе си с тяло, сходно по форма с предходното, но чиято ефирна природа все още не е имала време да изучи. Той смята, че тялото му е твърдо и плътно, както първото и когато привлече вниманието си към този аспект, той се изумява, че не може да го пипне.

Това явление е аналогично на онова, което се случва с някои неопитни сомнамбули, които не вярват, че спят. Те приемат, че сънят е синоним на спиране на способностите. И тъй като мислят свободно и виждат, те естествено решават, че не спят. Определени духове разкриват тази особеност, въпреки че смъртта им не е настъпила неочаквано. Въпреки това, този феномен винаги е по-широко разпространен сред онези, които, макар че са болни, не са мислили за умиране. 

След това се наблюдава уникалния спектакъл на един Дух, който присъства на собственото си погребение, сякаш то е на един непознат, и говори за него като за нещо, което не го засяга, до момента, в който той разбере истината.
Духовния смут, което следва смъртта, не е нищо болезнено за добрия човек, който остава спокоен, като по всичко прилича на онзи, които съпътства фазите на едно мирно събуждане. За човека, чиято съвест все още не е чиста, объркването е изпълнено с безпокойство и мъка, които се увеличават, колкото повече проумява своето положение.
В случаи на колективна смърт се наблюдава, че не винаги всички, които загиват по едно и също време, се виждат отново там. Преследвани от объркването, което следва смъртта, всеки един тръгва по своя път или го е грижа само за тези, които го интересуват.

 

244. Духовете виждат ли Бог?

„Само Висшите Духове го виждат и разбират. Нисшите го усещат и предполагат. "

 

а) Когато един нисш Дух казва, че Бог му забранява или разрешава определено нещо, как разбира, че това идва от него?

„Той не вижда Бог, но усеща върховенството му и когато едно нещо не трябва да се прави или една дума да се казва, той възприема, сякаш по интуиция, забраната да го направи или каже. Вие самите нямате ли предчувствия, които изглеждат като едни тайни предупреждения, да правите или да не правите това или онова? Същото се случва и с нас, макар и на едно по-високо ниво, защото разбираемо е, че ако духовете са по-фини от вас по своята същност, те могат по-добре да получават божествени предупреждения. "

 

б) Бог предава ли една заповед директно на Духа или чрез посредничеството на други Духове?

„Тя не идва директно от Бога. За да общувате с Бога, трябва да сте достойни за това. Бог предава заповедите си чрез посредничеството на Духове, горестоящи по съвършенство и знания. "

 

289. Дали нашите роднини и приятели обикновено идват да ни посрещнат, когато напускаме Земята?

„Да, Духовете отиват при душата, към която са привързани. Те я поздравяват, сякаш се връща от едно пътуване, че е избегнала опасностите на пътя, и ѝ помагат да се откъсне от телесните връзки. Това е една благодат, дадена на добрите Духове, да бъдат посрещнати от онези, които ги обичат, докато онзи, който е покварен, остава в изолация или около него остават само себеподобни. Това е едно наказание."

 

290. Роднините и приятелите винаги ли се събират след смъртта?

„Зависи от тяхната извисеност и пътя, който следват, опитвайки се да постигнат напредък. Ако някой е по-напреднал и върви по-бързо от друг, двамата не могат да запазят общ ход заедно. Ще се виждат от време на време, но няма да са завинаги заедно, но когато могат ще вървят рамо до рамо или когато се уеднаквят в степента на усъвършенстване. В допълнение, лишаването от виждане на роднини и приятелите понякога е едно наказание."

 

386. Могат ли две същества, които са се познавали и обичали, да се срещнат отново в едно друго телесно съществуване и да се разпознаят?

„Те не могат да се разпознаят един друг; но могат да се почувстват привлечени един към друг. Често тази е причината за личните връзки основаващи се на искрена обич. Единият от двамата се приближава по привидно случайни обстоятелства, но които всъщност са резултат от привличането между два Духа, които се търсят взаимно сред множеството.“

 

а) Не би ли било по-приятно за тях да се разпознаят?

„Не винаги; споменът за минали съществувания би имал по-големи неудобства, отколкото си представяте. След смъртта те ще се разпознаят един друг и ще си спомнят времето прекарано заедно.“

 

466. Защо Бог позволява на Духовете да ни подбуждат към зло?

„Несъвършените Духове са истински инструменти за подлагане на изпитание вярата и постоянството на хората в прилагането на доброто. Като Дух, какъвто сте, вие трябва да напреднете в науката за безкрая. За тази цел преминавате през изпитанията на злото, за да достигнете до доброто. Нашата мисия се състои в това да ви поставим на пътя на доброто. Когато върху вас въздействат зли влияния, то е защото вие ги привличате поради това, че пожелавате зло; защото нисшите Духове бързат да дойдат, за да ви помогнат да извършите злото, веднага след като пожелаете да го направите. Само когато вие искате злото, те могат да ви помогнат да извършите зло. Ако сте склонни към убийство, ще имате около себе си един облак от Духове, които ще подхранват тази склонност вътре във вас. Но също ще ви заобикалят и други, които ще полагат усилия да ви влияят за добро, да възстановите баланса си и да ви оставят господар на вашите действия.“

 

469. С какви средства ние можем да неутрализираме влиянието на злите Духове?

„Като вършите добро и вложите цялото си доверие в Бог, вие отблъсквате влиянието на нисшите Духове и унищожавате господството, което те искат да установят над вас. Внимавайте да не слушате внушенията на Духовете, които ви дават лоши мисли, които раздуват раздори между вас и възпламеняват лошите страсти. Бъдете особено подозрителни към онези, които величаят вашата гордост, тъй като те ви нападат в слабото ви място. Ето защо Исус, в Неделната молитва, ви учи да казвате: „Господи! Не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от злото."

 

470. Духовете, които търсят да ни подтикнат към зло и които по този начин изпитват нашата твърдост в добротата, поради изпълнението на една мисия ли действат по този начин? И ако е така, имат ли те някаква отговорност?

„На никой Дух не му е дадена мисията да върши зло. Този, който го прави, го върши сам, следователно подлежи на последствията. Може Бог да му позволява да действа така, за да ви изпита; никога обаче Той не предопределя такова действие. Следователно от вас зависи да го отхвърлите.“

 

490. Какво трябва да се разбира под ангел-пазител?

„Един Дух-защитник, принадлежащ към един висок ранг.“

 

491. Каква е мисията на Духа-защитник?

„Като на един баща по отношение на неговите деца; да наставлява своето протеже по пътя на доброто, да му помага със своите съвети, да го утешава в неговите страдания, да повдига духа му в изпитанията на живота.“

 

492. Духът-защитник посвещава ли се на индивида от самото му раждане?

„От раждането до смъртта и често пъти го придружава в духовния живот, след смъртта, и дори през много телесни съществувания, които не са нищо повече от много кратки фази от живота на Духа.“

 

495. Възможно ли е Духът-защитник да остави протежето си, защото то показва бунт срещу съветите му?

„Той се отдалечава, когато вижда, че съветите му са безполезни и че в неговото протеже е по-силно решението да се подчинява на влиянието на нисши Духове. Но той не го изоставя напълно и винаги прави така, че гласът му да бъде чут. Тогава обаче човекът запушва ушите си. Духът-защитник се връща, стига човекът да го повика.

 

Това учение за ангелите-пазители, поради своята привлекателност и сладост, трябва да преобърне и най-невярващите. Не ви ли се струва много успокояваща идеята, че винаги имате същества, които са по-висши от вас, които винаги са готови да ви посъветват и подкрепят, да ви помогнат при изкачването на стръмната планина на доброто; по-искрени и всеотдайни приятели от всички онези, които са най-близко свързани с вас на Земята? Те са до вас по заповед на Бог. Бог беше този, който ги разположи там и в името на Божията любов те остават там изпълнявайки една красива, но болезнена мисия. Да, където и да сте вие, те ще бъдат до вас. Нито в затворите, нито в болниците, нито в местата на разгула, нито в усамотението, вие не сте отделени от онези приятели, които не можете да видите, но чието нежно въздействие вашата душа усеща в същото време, когато се вслушвате в техните разумни съвети.“ […]

 

514. Семейните Духове същите ли са, които наричаме приятелски Духове или Духове-защитници?

„Съществува градация в нивата на защита и на симпатия. Дайте им имена каквито искате. Семейният дух е по-скоро приятел на дома.“

 

Коментар на Кардек: От обясненията по-горе и от направените наблюдения за природата на Духовете, които се привързват към човека, може да се заключи следното:

 

Духът-защитник, ангел-пазител или добър гений, е този, който има за мисия да придружава човека в живота и да му помага да напредва. По характер винаги той е по-висш спрямо протежето си.

 

Семейните Духове се свързват с определени хора чрез повече или по-малко трайни връзки, с цел да им бъдат полезни, в границите на силата, с която разполагат и която почти винаги е много ограничена. Те са добри, но често са слабо напреднали и дори донякъде лекомислени. Те се заемат добронамерено с особеностите на личния живот и действат само по заповед или с разрешение на Духовете-защитници.

 

Приятелските, симпатизиращи Духове са тези, които са привлечени край нас поради специфични привързаности, а също и от известно сходство на вкусове и чувства, както за добро, така и за зло. Обикновено продължителността на тяхната връзка е подвластна на обстоятелствата.

 

Злия гений е един несъвършен или покварен Дух, който се свързва с човека, за да го отклони от доброто. Той обаче действа по свой собствен импулс, а не в изпълнение на мисия. Упоритостта на неговото действие е пряко свързана с повече или по-малко улеснения достъп, който той намира от страна на човека, който винаги има свободата да послуша гласа му или да си запуши ушите.“

 

Алан Кардек, Книга на духовете, 1857. Превод: Павлина Николова

 

Източник: Книга на духовете на Алан Кардек, нов превод 

 

Виж също Алан Кардек. Книга на духовете. Изд. „Астрала“, С., 1994.

 

Подбрал: д-р Деян Пенчев