„Бог е един и винаги е подобен на себе си. Той царува навсякъде. Но полубоговете са безбройни и различни, защото божествеността е вечна и безкрайна. Най-велики са душите на звездите. Слънцата, звездите, Земята и Луната, всяко тяло има своята душа и всички са произлезли от свещения огън на Зевс и от изначалната светлина. Полусъзнателни, неизменни, непроменими, те управляват великото творение със своите правилни движения.
И така, всяка движеща се планета
увлича в своята сфера цели снопове полубогове или сияещи души, които някога са
били хора, слезли са със слава по стълбата на царствата, после отново са се
изкачили, за да излязат най-накрая от кръга на земните поколения. Чрез тези
божествени духове Бог диша, движи се, проявява се и нещо повече, те са дъхът на
неговата жива душа, лъчите на вечния разум. Те господстват над по-низшите
духове, които управляват стихиите. Те царуват над световете. Отдалеч и отблизо
те ни заобикалят и макар съществото им да е безсмъртно, те се обличат в
различни и променливи форми – според народите, времената и страните.
Нечестивият, който се отрича, се бои от тях; благочестивият човек се прекланя
пред тях, без да ги познава; посветеният в тайните ги познава, привлича ги и ги
вижда.“
Едуар Шюре, Великите посветени,
ч. II. Изд. „Евразия-Абагар“,
1991, с. 104
