Парацелз

„Четирите основи на медицината са: философия, астрология, алхимия и добродетелност.“

„Има два вида болести. Едната е материална и засяга тялото. Другата е нематериална и засяга духа. Духът не може да бъде доловен физически и е невидим, но може да страда от всички болести, точно като тялото. Причината за тях се нарича ens spiritale, понеже тялото няма общо с нея, но не забравяйте, че когато духът страда, страда и тялото, понеже той се проявява чрез тялото.“

„Това, което написах в Хирургията, настрои срещу мен всички лекари. Те всички ми станаха врагове. И както преценявам, те може би имат право. Но работата е там, че аз съм техен противник, но съм приятел на Природата. Как е по-правилно? По-добре да бъде онеправдан човекът, а не Природата.“

„Изкуството нито може да бъде се наследи, нито може да се научи от книгите. То трябва да бъде преживяно, след това да бъде предадено.

„Лекар, който не познава астрологията, не може да се нарече лекар в пълния смисъл на думата.“

„Ако философът не се роди от теологията, той няма основа, на която да опре своята философия.“

„Истинското изкуство е разум, мъдрост и смисъл и внася ред в истината, която опитът е спечелил.“

„Мъдрецът е онзи, който живее според Божията мъдрост и сам е Негов образ, в чието подобие е създаден. Мъдрецът господства над две тела: звездното и вещественото. […] Мъдрият живее според образа на Бога, а не според порядките на света. И онзи, който следва Божия образ, ще покори звездите. […] Вечната мъдрост струи направо от светлината на Светия Дух.“ 

„Човекът не е нищо друго освен живак, сяра и сол.“

„Живакът е духът, сярата е душата, а солта е тялото. Металът между духа и тялото, за който говори Хермес, е душата, която всъщност е сярата. Тя събира тези две противоположности, тялото и духа, и ги преобразява в единна същност.“

„Да знаеш бъдещето е най-голямата тайна от всички. Има два начина, по които човек може да го узнае: по естествен път, чрез предричания и астрономически преценки, и със свръхестествени средства като при пророчествата и пророкуванията. Предсказанието е онази част, която описва свръхестествените средства за гадаене на бъдещето и като такава се случва чрез шест процеса: сън, фантазия, разсъждение, нагласа, отражение и глас. За да разбереш предсказанието по-лесно, ще дам няколко примера. 

 

Повечето предсказания се явяват на човека в тъй ненатрапчива форма, че биват пренебрегвани. И все пак Йосиф узнава чрез съня си коя е Мария  и от кого е заченала. И понеже в сънищата човек не се вслушва често, им се няма достатъчно вяра, макар и да са всъщност предсказания. 

 

Бъдещи събития също могат да бъдат разкрити чрез фантазии във формата на картини и образи. Човек може да съзре странни фигури в небето или духове. Всички те са видове предсказания, но понеже никой не знае откъде са дошли, те биват осмени. 

 

При разсъждението човек мисли какво би могло да се случи и то се случва, но няма как по друг начин да се покаже и затова не се вярва. 

 

Нещо може да е очевидно при нечия нагласа и накрая се случва. 

 

Човек може често да размишлява и да обмисля нещо и накрая то се случва. Ала понеже няма причина за събитието, вещанията са упреквани. Пък те често се случват при обикновените и скромни люде, но и там биват хулени. 

 

А предсказанието е творение свише в шестте посочени форми и човек трябва да го забележи, а не да го хули. Понеже мъдрият не хули, а ги приема за мъдрост.“

„Когато някой изяде билка, тази билка е в него с всичките си сили.“

„Магьосникът се учи само от звездите, а не от хората.“

„Бог желае онези неща, които са невидими да станат видими. Понеже Бог е наредил така. Той не желае човекът да си почива и да бъде невеж, да стои неподвижен, а всекидневно да изследва тайните на Природата.“

„Понеже знаем, че нашето царство не е от този свят, се нуждаем само от достатъчно храна и дрехи, и не можем да ги вземем със себе си по-нататък… Трябва да ги обогатим с дела и добродетели, които да ни съпътстват в Отвъдното. Дори и да се радваме на благоразположението на всички принцове и царе и да сме почитани от тях, ако Най-висшият цар не одобрява, какво значат тогава всички царе на земята? Следователно не търсете как да угодите на хората, а на Бога. Не бъдете богати със земни, а с небесни неща. Не учете обикновени, а свещени неща. […] 

Всеки има дар, който трябва да използва за благото на ближния си и неговия ближен може също да стори така. Затова трябва да строите къщи за другите, а не само за себе си. Сейте зърно за другите, не само за своята уста. Садете лози за другите, а не само за да наситите себе си. Земята принадлежи на всички и на нито един не е повече, отколкото на другите.“

„Сега, когато е ясно, че лекарят трябва да е образован от природата, трябва да се запитаме какво е природата, ако не философия? Какво е философията, ако не невидима природа? Човек, който различава Слънцето или Луната, и знае дори със затворени очи как изглеждат, има Слънцето и Луната в себе си тъкмо както стоят горе, на небосвода. Това е философията: нещата са в човека така, както са и отвън, неосезаемо, както човек гледа себе си в огледалото… И се надявам, че с това ви показах достатъчно ясно първото основание на медицината и че без философия не може да има един лекар, а само измамници, които растат като мъх по ствола на дървото.“

„Всичко е отрова и нищо не е лишено от отровност. Само дозата прави отровата незабележима.“

Из Дончо Славчев. Парацелз. Изд. „Гутенберг“, С., 2019

* * *

„Ако искаш да бъдеш истински лекар, трябва ти самият да мислиш, а не да се ползваш само от мисълта на другите.”

„Лекарят не може да бъде измамник, мъчител, нито прост човек. От него се изисква честност, загриженост, почтеност.”

„Ден и нощ лекарят трябва да мисли за своя болен, в служба на когото ще приложи целия си разсъдък и здравомислие… Най-добри лекари са онези, които причиняват най-малко вреди. За нещастие обаче има и такива, които отравят своите болни, предписвайки им живак, очистителни или им пускат кръв, докато им изтръгнат живота. Някои от тях така са потънали в книжната наука, че са загубили здравия разум; други се интересуват повече от печалбата, отколкото от здравето на болните.”

„Лекарят трябва да бъде слуга, а не неприятел на природата; но понякога злополучното му влияние издига прегради пред лечение.”

„Колко прекрасно е бил създаден и оформен човека. В него се намира Бог, който господства на небето, този Бог, чиято власт се наблюдава също у човека. Къде бихме могли да открием небето, ако не у човека? Видно е, че творението на небето произхожда от нас, както небето присъства в нас. Човекът се ражда от земята, следователно у себе си той съдържа характера на земята. По-късно, в своето ново раждане, е Бог и като такъв приема божествена природа.”

„Магнитът дълго време стоеше пред очите ни, без никой да помисли да го използва. Педантите ме критикуваха, че не съм следвал древните учени. Но какво трябва да правя? Ако ги бях следвал като демиург и не бях правил лични опити, моите познания щяха да бъдат на нивото на селянин: щях да знам само, че магнитът привлича желязото. А един учен винаги трябва да изясни и развие това, което очите му наблюдават: по този начин открих, че магнитът притежава скрита власт.”

„Много са хората, на които липсва най-вече sapientia. Без нея не ще постигнат нищо или съвсем малко, не ще са полезни за своите ближни. Само този, който притежава мъдростта, умее да си служи с разума без грешки и без съмнения. А такава добродетел не се среща в книгите и във външните неща. Намира се в самите нас.”

„За да бъдеш алхимик, е необходимо да разбираш химията на живота. Медицината не е само наука, а изкуство, което не се състои единствено в приготвяне на хапчета, мушамички и лекарства с различни качества, а в това, да се възстановяват жизнените процеси. Преди да съумеем да ги ръководим, трябва да ги опознаем. Волята сама по себе си спомага за лечението, докато съмнението само довежда до крах. Личността на лекаря може да има по-голям ефект, отколкото всички предписани лекарства.”

„Парацелз установява четири стълба за медицината: философията, от която трябва да започнат всички медицински умения, астрономията, чието следствие е астрологията, алхимията и virtus (добродетелта), което, макар и неопределено, трябва да отговаря на мъдростта (sapientia).”

„Идеите на Парацелз образуват обширна космология, която обединява звездната и земната природа, всички същества в света, реални и митични, богове и демони, фавни и русалки, гиганти и пигмеи. Когато Парацелз се появява на медицинската сцена, още продължават да действат многобройни посредници, които трябва да измолват прошка от боговете за хората, наказани с болест; тези молитви са присъщи както за религията, така за астрологията и магията. Следователно границите на медицината трудно се определят, тъй като в нея се смесват Кабала и алхимията. Парацелз, без да се съобразява с която и да е съставна част от тази смесица, извършва синтез. Действително под фантастичната цялост на неговите идеи се крие съгласувана доктрина с неоплатонистки корени. Понеже човекът е микрокосмос сред огромния свят, той търси сходството между звездите, човешкия организъм и всичко, което го заобикаля и обуславя. Така стига до едва доловимите взаимозависимости между климата, годишните сезони и заболяванията. В неговата система господства жизнен принцип, който регулира функциите и съчетава елементите, направляващи всички физиологични актове; този принцип отделя в храните вредното от полезното при храненето, преобразува ги в смилаеми вещества, като превръща хляба в кръв.”

Из Фернанду Намора, Богове и демони на медицината, т. 1. Изд. „Медицина и физкултура“, С., 1983, с. 74–78

* * *

„Между всички вещества съществуват три, които дават на всяко нещо тяло, т.е. всяко тяло се състои от три неща. Названията на последните са: сяра, живак и сол. [...] За да разберете по-добре, повторете примера с дървото. Последното само по себе си е едно тяло. Изгорете го. Онова, което ще изгори, е сярата; онова, което излиза като дим, е живакът; онова, което остава като пепел, е солта. [...] Онова, което гори, е сярата. Всичко, което може да гори, е сяра. Онова, което се издига в дим, е живакът. Нищо не става летливо, освен живака. Онова, което става на пепел, е солта. Нищо не се преобръща на пепел, освен солта. Онова, което е пепелта, е веществото, т.е. частта, от която се състои дървото” (Paramirum, I, 2).

Из Грийо дьо Живри. Древни и нови мъдреци. Изд. „Логос&Теома“, В., 1993, с. 143

Подбрал: д-р Деян Пенчев