ДРЕВНОГРЪЦКИТЕ ФИЛОСОФИ
Д-р Деян Пенчев
ТАЛЕС (624–546 пр. Хр.) е първият от древните гърци, който започнал да се запитва за естеството на
света. Той пръв проблематизирал ежедневието на съгражданите си и жаждата
за знание го отвела да учи в Египет. Той искал да разбере дали
светът има някаква единна основа, дали можем да кажем за определено нещо, че то е
началото, принципът (архе-то), който владее битието. Казват, че той пръв разделил
годината на 4 сезона и на 365 дни, и въвел 30-я ден на месеца, измерил
височината на египетските пирамиди и предсказвал с изчисления слънчевите
затъмнения.
ПИТАГОР
(570–495 пр. Хр.) пръв се нарекъл философ, т.е. обичащ
мъдростта, стремящ се към мъдростта, защото според него само Бог може да бъде наречен наистина мъдър, а всички останали, които по-рано са били наричани мъдреци (софос), са всъщност само обичащи мъдростта, т.е. философи. Питагор е най-големият учен на Древността преди Аристотел и благодарение на него сe развили философията, математиката, геометрията, астрономията, астрологията, музиката и др. Проповядвал учението за прераждането и сам си спомнял предните прераждания. Учил дълги години в мистерийните центрове на Египет, Халдея, Персия, Финикия, Юдея и Индия. Негов учител в Гърция бил Ферекид, а в Персия – Заратустра. Негов ученик бил Залмоксис, жрецът и цар на тракийското племе готи.
СОКРАТ (470–399 пр. Хр.)
пръв започнал да обръща повече внимание на душевното естество на
човека. Той насочил ума си не толкова към обективния свят, както правели преди
него, а към субективния, вътрешния свят на човека. Той започнал да говори
за морал, за етика, за отношенията между хората и важността на това човекът да се осъзнае като същество, надарено с разум, доброта и възвишени идеали. Той, както казва Цицерон, свалил Небето на Земята. Негов ученик бил Платон.
ПЛАТОН
(427–347 пр. Хр.) продължил делото на Сократ, като негов ученик. Той превел езика на древните мистерии на
новия формиращ се философски език и задал вътрешната същност на това
как ще се философства за метафизика в бъдеще. Неговите съчинения, под формата на диалози, съдържат основните му идеи и схващания за света, човека и социалното устройство. Най-важните от тях са: Тимей, Федон, Федър, Пир, Държавата и др. Той говорел за безсмъртието на душата, за надсетивните идеи, чрез които е формиран видимия свят, за любовта, добротата, истината, красотата и др. Негов ученик е Аристотел.
АРИСТОТЕЛ
(384–322 пр. Хр.) е първият, който казал: Докога ще говорим за богове, за духове и
предания? Светът е тук и сега! Светът е видим, пространствен, обемен, съставен от форма
и материя. Зад обектите няма някаква духовна същност там някъде, както
си мислеше моя учител Платон, а техният дух, тяхната същност е тук, в
самите тях, и ние можем да стигнем до нея със силата на нашия ум, с
висотата на нашия дух. Той е първият, който задал теоретичните начала
на съвременните науки, направил мащабни изследвания на
съществуващото и се опитал да го систематизира. От него започва науката
в съвременния й вариант. Без Аристотел нямаше да има техника, индустрия и научни постижения като компютри,
телевизори, телефони, перални, автомобили и т.н.
* * *
ФИЛОСОФИЯТА
е средината между древната мистерийна мъдрост и науката, тя обобщава в себе си
техните принципи. Древногръцките
философи от Талес до Аристотел създават зародишите на цялото развитие, което ще дойде по-късно. Питагор дава мощен импулс на бъдещето, който се поема от Аристотел,
който с гигантския си, всеобхватен ум задава параметрите на цялата
съвременна западноевропейска цивилизация.
Автор: д-р Деян Пенчев
