Учителя Петър Дънов за природните духове
Д-р Деян Пенчев
Скрити от
хорските погледи, сред зелени гори и непристъпни планини, в извори чисти и
тучни поля, живеят духовете природни. Ние ги познаваме от приказките и
легендите като гноми, нимфи, елфи, феи и др., но те са
много повече и участват в цялостния живот на планетата, като съставляват
земята, водата, въздуха и огъня в нея. Природните елементи са всъщност
природните духове в тяхната видима, материална форма, но самите същества населяват
невидимия етерен, духовен свят, който е зад физическия. Познаваме ги още с
имената леприкони, джуджета, тролове, гоблини, коболди, таласъми, караконджули, самодиви, русалки и др. В настоящото изследване ще разгледаме какво казва за
тях Учителя Петър Дънов (1864–1944).
Природните
духове са познати в езотеричната литература като елементали и елементарни
същества. Трябва да се прави разлика с понятието елементарии, което сочи
към душите на умрелите, за които Учителя понякога също използва термина
елементарни или ненапреднали души.[1]
Основен
източник за природните духове от Учителя е една негова беседа от 12 август 1914
г. във Велико Търново. В нея той говори за пътя, по който поема душата, когато
се отправя към Небето, след като се отдели от тялото. Тя минава през различни „станции“ и „царства“. В началото това са „четири
велики царства“ – царствата на гномите,
ундините, силфите и саламандрите.[2]
Гномите са духовете, които образуват
твърдата материя, казва Учителя. Те имат в своето царство лаборатории и
складове („наряди“), в които правят златото и скъпоценностите, които познаваме.[3]
Ундините идват на второ място, духовете
на водата. Те са добре разположени към хората, като човешките желания идват от
тяхното царство, там се създават желанията.[4]
Силфите са въздушните духове и са най-разположени
към хората. Те се грижат за праната и въздуха, които ние приемаме постоянно.[5]
Саламандрите са духовете на огъня и
съставляват четвъртото, най-висшето царство. Учителя казва за тях, че са „духове сериозни, положителни и лаконични“,
не говорят много, но имат способност да пречистват.[6]
След тях идва
царството на ангелите, което е
по-висше от царството на природните духове и от това на хората. Учителя казва,
че когато човек слиза от Небето към Земята забравя, че вижда тези царства,
затова и привидно не знае за тяхното съществуване. Но когато отново се качваме
нагоре, било при съзнателно отделяне от тялото, било в момента на смъртта, ние
отново ги виждаме и си ги припомняме. В земния си живот не можем да ги виждаме,
поради грубостта на физическото тяло, но има хора, които са развили сили и
способности за виждане в Духовния свят. Такива са Учителя, Рудолф Щайнер и др.
Учителя
отбелязва още няколко интересни и важни неща. „Четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден и
неговото грехопадение се състои именно там.“[7]
Учителя свързва грехопадението с четирите елемента и четирите царства на
природните духове. Слизането на човека в земно тяло е свързано с обличането му
във физическата природна форма, изградена от четирите елемента, от четирите
стихии, т.е. тялото на човека, неговият организъм, е изградено от природните
духове. Те съставляват елементите, от които е съграден той. Затова могат да се
свържат и със Сътворението, описано в книга Битие. Древната индийска традиция
говори за четирите божества на елементите, а именно: Кшити – на земята, Варуна
– на водата, Ваю – на въздуха и Агни – на огъня. Те са съответно и господарите
на гномите, ундините, силфите и саламандрите.
Тъй като тези
природни духове са в дълбока, изконна връзка с човека, те могат и да му влияят.
Учителя казва:
„Например, ако преобладават у нас гномите,
значи, че у нас има повече твърди неща, твърди вещества, от които се явяват и
разни болести. А то пропорцията трябва да бъде една четвърт за всички – всички
видове елементарни духове трябва да владеят по една четвърт от нашата физика.
Иначе, преобладават ли гномите например, то е анормално. Анормално е и когато
другите вземат връх и са по в по-голяма пропорция. Значи ние винаги трябва да държим
равновесие между нещата у нас – разбира се, като се научим предварително кои от
тия духове какво именно култивират у човека.“[8]
Виждаме, че
тези духове имат отношение и към човешкото здраве, тъй като равновесието между
елементите (елементалите) в човека е именно здраве.
Преобладаването на земния елемент (склеротичната функция) например ще създаде
излишък на земя и т.н. Там, където има възпаление и висока температура намираме
излишък на елемента огън, следователно – прекомерно въздействие на елементала
саламандър. Значи трябва да се балансира с неговия антагонист, елемента на
водата, следователно трябва да се призоват ундините, за да се предизвика
изпотяване. Това може да стане чрез пиене на гореща вода, както препоръчва
Учителя, чрез хомеопатия, антропософска медицина и др. Елемента на водата
виждаме и в други помощни процедури като мокрите кърпи на челото на болния, обвиване
в мокър чаршаф, поставяне във вана с вода и др.
Освен
предизвикването на болести, Учителя казва, че духовете влияят върху характера
на човека, като са отговорни за редица негови прояви. Както казахме, например
ундините са свързани с нашите желания. Така човекът е призван да управлява, да
владее над тези свои прояви, т.е. над тези природни духове. „Ще завладеем тези четири царства –
казва Учителя, – които сега не ни се
подчиняват.“[9] Нещо повече, той
казва, че има лоши духове, тъмни сили, които използват тези елементали, за да
вредят на хората и да ги изкушават. „И за
нас единственият околен път е да възпитаме нашите желания и да сме внимателни в
нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тия духове не ще могат да ни
завладяват.“[10]
Тук Учителя
говори за моралната отговорност на всеки, когато работи със своите чувства,
стремежи и желания, със своите страсти, навици и идеали. Зад тях стоят живи
духовни същества, които разчитат на нашата съзнателност и помощ. Чрез нас тези
духове могат да бъдат освободени от въздействието на другите, тъмните същества,
които ги завладяват. По такъв начин човекът е призван да бъде спасител на
природните духове, на своите по-малки, невидими братя, които гледат с надежда
към него. По този повод някои изследователи цитират Послание до римляните на
апостол Павел:
„Па и тварите с нетърпение ожидат
прославянето на синовете Божии, защото тварите се покориха на суетата не
доброволно, а по волята на Оногова, който ги покори, с надежда, че и самите
твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на
синовете Божии. Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега“ (8:19-22).
Рудолф Щайнер
(1861–1925) е говорил много по тази тема. Той казва, че природните духове са
омагьосани в материята и човекът трябва да ги освободи. Във фундаменталната си
втора лекция от цикъла Духовните йерархии
и тяхното отражение във физическия свят, GA 110, той описва четири пътя, по които човекът може да
помогне на елементалните същества: 1. Като размишлява духовно и изпитва чувства
към Природата; 2. Като е активен, деятелен, креативен и усърден в делата си, а
не ленив и мързелив; 3. Като е жизнерадостен, позитивен, в добро настроение, с
весел нрав и вътрешна хармония; и 4. Като следва с благочестие природния ритъм,
смяната на сезоните, годишния кръговрат, хода на Слънцето и християнските
празници като Рождество Христово и Великден.[11]
Освобождаването
на природните духове е свързано с приближаването на човека до Христос. Ранните
ирландски християни наричат Христос Господар
на елементите, сливайки древния друидизъм с християнството.[12] Друидите са станали първите християни в
Ирландия и са откривали Христовото същество в Природата и в нейните стихии. По
подобен начин Учителя казва, че пътят към Христос минава през царствата на
природните духове.
„Христос иде и ако излезете да Го
посрещнете, непременно ще преминете през тия четири царства. Най-напред ще Го
посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще Му дадат
каляска. И всяко царство ще Му даде по нещо от своите елементи, докато каруцата
стане огнена. И тъй, през първото царство, царството на гномите, вие сами ще
минете, а ще Го посрещнете в облаците, в царството на ундините и силфите.“[13]
Защо царството
на гномите няма такова пряко отношение към слизането на Христос в цитата от
Учителя? – Защото те са свързани със земния елемент, а Христос вече беше в
земно тяло преди 2000 години. Сега Той е в етерния свят, който се оприличава на
водния елемент, затова водните духове, ундините, ще му предоставят своя елемент
като возило, както иносказателно се изразява Учителя. Земният елемент обаче има
важно значение за бъдещето.
Два месеца
по-късно Учителя казва:
„Духовете са господари на тия елементи,
които имате в земята; те са техни. Затуй казва Писанието, че в този свят сме
„пришълци“, че тази земя, в която живеем, не е наша. Господ ни е пратил да я
завладеем насила. И вие искате да я завладеете, да бъдете господари, но чакайте
по-напред да завладеете духовете, че тогава външните елементи, защото всеки
елемент има своя господар. Вие не можете да бъдете господари на водата, ако не
завладеете духовете на водата; не можете да бъдете господари на въздуха, докато
не завладеете духовете на въздуха; нито пък можете да сте господари на огъня,
докато не завладеете духовете на огъня, и т.н. Следователно Христос ни дава
един закон, по който трябва да действаме: първото нещо е да бъдем чисти и
тогава да се обърнем към Него.“[14]
По отношение на
земния елемент и царството на гномите две години по-рано Учителя e запитан дали
може да предизвиква елементалните духове да творят метали. Той отговаря:
„Аз мога да направя щото да удесеторя
деятелността на един декар място. Мога да удесеторя и плодоприноса на една
круша и ябълка. А с метали не съм правил опит, защото те не са така пластични и
за това се иска много време, а с такова време аз не разполагам. Опит с никакви
метали не съм правил.“[15]
Забелязано е,
че когато една градина или нива се отглеждат с отношение и връзка с природните
духове, те дават по-голяма реколта, а плодовете и растенията са по-здравословни
и качествени. В помощ на земеделието и неговите видими и невидими обитатели са
съветите в тази област от Учителя, както и биодинамичното земеделие на д-р
Щайнер.
На други места
Учителя говори още за природните духове:
„Кои са духовете на водата – Ундите. – На
въздуха? – Силфите. – На земята – Гномите. – На огъня? – Саламандрите. – На
човека, който мисли? – Словото.“[16]
„Сега сме достигнали до едно място, ние сме
живели в твърдата материя, живели сме във водата, сега живеем във въздуха, но
наближава да идем да живеем в огъня, като тези саламандрите. Нали така се
наричат духовете на огъня? Един ден и ние ще живеем като тях. Каква е разликата
сега между тези четири вида духове? Гномите, духове на земята, ундите на
водата, силфите на въздуха и саламандрите на огъня. Каква е разликата между
тях? Ако вземем тези същества на въздуха, те са много шегаджии. За пример,
вървиш ти с нова шапка, те ти вземат шапката, задигнат я, друг пък поет си
турил своите листа, написал нещо много хубаво, но те ни пет пари не дават за
научните работи на поета. Всичко, каквото те намират, задигат го. Сега това е
смешната страна. Затова ние съдим по темперамента, те са много живи като
децата. Те искат всичко на хората да е в ред и на място. Те казват всичко
трябва да е много чисто, като минем, всичко трябва да е много чисто и като
намерим нещо, което е нечисто и не е на място, те го задигат. Щом ние минем,
ние ще сме първите, които задигаме всичко. Когато тези разумните същества като
силфите минат, те дигат прах; кой е виноват на това? Казвам, те са които дигат
прах. Когато те идат, те са наредени с милиони с гайдарджията му и играят и
това, което вие наричате вятър, то е една игра. Там има виканици, пукане – е,
това, което вие наричате течения, то е викане, кряскане, вие като не го
разбирате, то излиза като шум. Сега това не е научно. Научно е да кажем, че
вятърът духа. А ненаучно е да кажем, че тези духове кряскат. Сега и върху това
няма да се спорим, безразлично е, стига умно да се обясни едно явление. Сега
това е в смисъл на алегория, че са същества разумни, подвижни, правят си
упражнения, те някой път си правят гимнастически упражнения, че недовиждат
хората.“[17]
За природните
духове, които се грижат специално за растенията и цветята, Учителя казва:
„Може да се влезе във връзка с вътрешния
живот на растенията. Ще отидете при растенията с благоговение и ще мислите
най-първо за Бога. След това ще разгледате растението, ще мислите за онези
сили, които се проявяват чрез него. Ще мислите за Съществата, които са
изработили тези форми, и ще пожелаете те да ви говорят и да ви кажат нещо за
това цвете, за неговото значение, за скритите сили, които има в него, за
лечебните му свойства и за всичко, каквото те намират за необходимо. И тези
Същества ще ви проговорят отвътре и ще ви кажат нещо за това цвете. Така ще
влезете във връзка с вътрешния живот на цветята и на другите растения.“[18]
На други места той
нарича елементалите малки същества.
„Светът е създаден от малки неща, светът е
създаден от безброй малки частици. Тия частици определят началото на цялата
земя. Като казваме „Светът е създаден“, създаден е от малки същества, които
образуват земята.“[19]
Това произтича
от факта, че във Вселената действат големи и малки същества, че тя е населена
от различни живи същества, видими и невидими.
„Живата Природа в своята целокупност е
проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в
пълна хармония, общение и единение. […] Живата Природа е сбор от мислещи същества,
които представляват атомите на великия, големия свят. Цялото пространство, в
което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури.“[20]
Малки същества Учителя нарича също и
клетките в човешкото тяло, както и микробите, зад които стоят различни по клас
духовни и елементални същества.
„Човешкият организъм е съставен
приблизително от 60 трилиона клетки, които се отличават с голяма
интелигентност. Всички тия клетки включват в себе си качества и способности на
същества от различна култура и интелигентност.“[21]
„Какво представлява човек? – Сбор от
милиарди малки душички или същества, които се съгласили, в името на Божията
Любов, да влязат в човека и да работят за него, да му дадат израз на човек.“[22]
„Малък е човекът, но милиарди клетки, т.е.
милиарди малки същества образуват тялото и живеят за него.“[23]
„Микробите са малки същества, които живеят
паразитно. Те оставят нечистотиите си в човешката кръв, вследствие на което
причиняват различни болести.“[24]
Някои от
учениците на Учителя също споменават за природните духове. Влад Пашов
(1902–1974) пише:
„С тези четири състояния на материята и
енергията са свързани в различните области на Битието ред разумни същества,
които стоят зад всички процеси в природата, като си служат с четирите състояния
на материята и енергията, като с агенти за проява. В
най-низшия план на Битието – физическия, тези четири състояния на материята и
енергията, са свързани с тъй наречените природни духове, или тъй да се каже
тези елементи са като среда, в която природните духове живеят и откъдето те
вземат субстанцията за своята проява.
Наричат ги още духове на елементите, със
следните имена: Саламандри или духове на огъня, Ундини – духове на водата,
Силфи – духове на въздуха и Гноми – духове на земята.“[25]
Иван Антонов (1899–1964)
споменава за тях в своите лекции по астрология, в частта за аспектите на
Слънцето с Плутон:
„Плутон е господар на гномите – пазители на
подземното богатство. […]
Ето и кратко описание на
т.нар. елементарни духове, от които споменахме гномите: Саламандри – духове на
огъня; Силфи или феи – духове, създатели и разпространители на въздуха; Нимфи
или Ундини – майки на изворите и земните води; Гноми – духове-пазители на
подземните богатства.“[26]
В статията
дадохме някои основни насоки за това какво е говорил Учителя за природните
духове и елементалите, като това съвсем не е всичко по темата. В бъдеще те ще
бъдат изследвани много повече, защото все повече хора ще виждат тези същества,
които играят важна роля за развитието на човека и Земята.[27]
Бележки
[1] Вж. например Работете
с любов, ИБ, 10.05.1920.
[2] Беседа от 12.08.1914. Вж. Дънов, П. Веригата на
божествената любов. Изд. „Захарий Стоянов“ и изд. „Бяло Братство“, С. 2007,
с. 347, 348.
[3] Пак
там, с. 347.
[4] Пак
там.
[5] Пак
там, с. 347–348.
[6] Пак
там, с. 348.
[7] Пак
там.
[8] Пак
там, с. 348–349.
[9] Пак
там, с. 349.
[10] Пак
там.
[11] Щайнер, Р.
Духовните йерархии и тяхното отражение
във физическия свят. Изд. „Даскалов“, Ст. З., 1999, с. 37–49.
[12] Бан, Б. Господарят на елементите. Изд. „Кибеа“, С., 2017, с. 62–67.
[13] Беседа
от 12.08.1914, пос. съч., с. 349.
[14] Страхът, НБ, 19.10.1914.
[15] Беседа
от 20.08.1912, пос. съч., с. 321.
[16] Разбиране и съзнание, СБ, 01.08.1937.
[17] Принципи и
форми. Влияние на планетите. Скачените съдове, МОК, 05.12.1930. Редактирана
е излязла и като Елементи на планетите.
[18] Разговорите при
Седемте рилски езера. Изд. „Бяло Братство“, С., 2011, с. 260. Рудолф Щайнер казва: „Когато
наблюдаваме едно растение според общоприетия днес начин, ние просто не можем да
предположим, че в това растение е спотаено едно елементарно Същество, че във
всяко растение е спотаено нещо, което не остава безразлично, когато само го
забелязваме и го свързваме с някакви абстрактни наши представи. Защото във
всяко растение наистина е спотаено едно елементарно духовно Същество и то по
такъв начин, като че ли един вид е омагьосано в растението. И всъщност верен
поглед към растенията има само онзи, който си казва: В цялата си красота те не
са нищо друго, освен обвивката на определени духовни Същества, които са скрити
и омагьосани там, в отделните растения“ (Щайнер, Р. Годишният кръговрат. Изд. „Даскалов“, Ст. З., 2007, с. 138-139.).
[19] Прилежание, МОК, 31.10.1941.
[20] Дуно, Б. Учителят говори. Изд. „Бяло Братство“,
С., 2010, с. 78.
[21] Баща си и майка си, НБ, 11.03.1928.
[22] На зазоряване, РБ, 16.08.1942.
[23] Наследници на земята, СБ, 09.08.1942.
[24] Възприемане и предаване, ООК,
17.10.1928.
[25] Пашов, В. Астрологията като увод в херметичната наука и философия, гл. V. // В-к Братство, г. Х, бр. 213, 17.04.1938.
[26] Антонов, И. Лекции по астрология, т. II. Изд.
„Бяло Братство“, С., 2005, с. 36, 37.
[27] Интересен момент от историята на настоящата статия е
този, че един ден, докато обмислях дали трябва да я напиша и какво точно да има
в нея, трябваше да изляза за малко навън и каква беше изненадата ми, когато
срещнах човек с тениска, на която пишеше Salamander. Приех това като послание, че трябва да напиша
статията. Денят беше 12.07.2019 г., в който се отбелязва рождения ден на
Учителя.
Използвана литература
Антонов,
И. Лекции по астрология, т. II.
Изд. „Бяло Братство“, С., 2005.
Бан, Б. Господарят на
елементите. Изд. „Кибеа“, С., 2017.
Дуно, Б. Учителят
говори. Изд. „Бяло Братство“, С., 2010.
Дънов, П. Баща си и
майка си, НБ, 11.03.1928.
Дънов, П. Беседа от 20.08.1912.
Дънов, П. Беседа от 12.08.1914.
Дънов,
П. Веригата на божествената любов. Изд. „Захарий Стоянов“ и изд. „Бяло
Братство“, С. 2007.
Дънов, П. Възприемане
и предаване, ООК, 17.10.1928.
Дънов, П. На
зазоряване, РБ, 16.08.1942.
Дънов, П. Наследници
на земята, СБ, 09.08.1942.
Дънов, П. Прилежание, МОК, 31.10.1941.
Дънов, П. Принципи и
форми. Влияние на планетите. Скачените съдове, МОК, 05.12.1930.
Дънов, П. Работете с
любов, ИБ, 10.05.1920.
Дънов, П. Разбиране и
съзнание, СБ, 01.08.1937.
Дънов, П. Разговорите
при Седемте рилски езера. Изд. „Бяло
Братство“, С., 2011.
Дънов, П. Страхът, НБ, 19.10.1914.
Пашов,
В. Астрологията като увод в херметичната наука и философия, гл. V. //
В-к Братство, г. Х, бр. 213,
17.04.1938.
Щайнер,
Р. Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят. Изд.
„Даскалов“, Ст. З., 1999.
Допълнителна литература
Бан, Б. Господарят на
елементите. Изд. „Кибеа“, С., 2017.
Разказ за
градината на Финдхорн. Изд. „Ем-Солей“, К., 2015.
Хелиуел,
Т. Лято с леприконите.
ИК „Хермес“, С., 2009.
Щайнер,
Р. Връзката между живите и мъртвите, 09.11.1916. Издателско ателие Аб, С., 2015.
Щайнер,
Р. Въздействието на духовните същества върху човека, 16.05, 01,
04.06.1908 (GA 102).
Щайнер,
Р. Годишният кръговрат, 28.09.1923. Изд. „Даскалов“, Ст. З., 2007.
Щайнер,
Р. Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят, 12.04.1909.
Изд. „Даскалов“, Ст. З., 1999.
Щайнер,
Р. Духовните
същества в небесните тела и природните царства, 03, 04.04.1912. Издателско ателие Аб, С.,
2018.
Щайнер,
Р. Основни елементи на езотериката, 17.10, 28.10, 30.10.1905. Издателско ателие Аб, С., 2018.
Щайнер,
Р. Отношението на звездния свят към човека, 16.12.1922. Изд. „Даскалов“, Ст. З., 1997.
Щайнер,
Р. Природни и духовни същества и тяхното въздействие в нашия сетивен свят,
14.06.1908. Издателско ателие Аб,
С., 2015.
Статия за конференцията Науката и възпитанието в творчеството на Учителя Петър Дънов, изнесена като доклад на 02.11.2019, София
