Книга на двадесет и четиримата
философи
Превод и въведение: д-р Деян Пенчев
Книга на двадесет и четиримата
философи (Liber XXIV
Philosophorum) е анонимен средновековен философски трактат. Първото му
споменаване е от Алан от Лил
(1128–1202), а първият известен вариант като ръкопис е също от XII век. Трактатът съдържа 24 дефиниции за Бог
и съпътстващи коментари към тях. Най-голяма известност добива второто
определение: Бог е безкрайна сфера, чийто
център е навсякъде, а периферията никъде.
Това определение се среща за пръв
път в трактата на Алан от Лил Проповед за интелигибелната сфера, в
чието начало е използвано като мото, но вместо безкрайна сфера е употребено интелигибелна
сфера:
Бог е интелигибелна сфера, чийто
център е навсякъде, а периферията никъде (Deus est spera
intelligibilis cuius centrum ubique, circumferential nusquam).
Алан от Лил пише, че тази мъдрост
идва от египтяните (Хермес Трисмегист?), минава през юдеите и се използва от Цицерон (106–43 пр. Хр.), като се
предполага, че Алан визира по смисъл един пасаж от За природата на боговете (De Natura Deorum), II.28.
Трактатът и дефиницията се
споменават от Алан от Лил, Тома от Аквино, Дънс Скот, Данте, Майстер Екхарт,
Николай Кузански, Джордано Бруно, Робърт Флъд, Паскал, Лайбниц и др.
Настоящият превод от д-р Деян
Пенчев е направен от латинския оригинал и от наличните английски преводи, които
обаче сами по себе си не са достатъчно задоволителни.
* * *
Книга на двадесет и четиримата философи
Liber XXIV Philosophorum
Пролог
Когато се събраха двадесетте и
четиримата философи, остана само един въпрос: Какво е Бог? Те заедно решиха да направят почивка и да се съберат
отново, като всеки да направи свое собствено предложение и дефиниция за Бог, така
че накрая от всяка собствена дефиниция да се извади точно определен откъс за
Бог, с който да бъдат съгласни всички.
Prologus
Congregatis viginti quattuor
philosophis, solum eis in quaestione remansit: quid est Deus? Qui communi consilio datis indutiis et tempore
iterum conveniendi statuto, singuli de Deo proprias proponerent propositiones
sub definitione, ut ex propriis definitionibus excerptum certum aliquid de Deo
communi assensu statuerent.
1. Бог е монада, която поражда монада, както огънят отразява себе си.
Deus est monas monadem gignens,
in se unum reflectens ardorem.
2. Бог е безкрайна сфера, чийто център е навсякъде, а периферията
никъде.
Deus est sphaera infinita cuius
centrum est ubique, circumferentia nusquam.
3. Бог е целият във всяка своя част.
Deus est totus in quolibet sui.
4. Бог е ум, който създава словото и го поддържа непрекъснато.
Deus est mens orationem generans,
continuationem perseuerans.
5. Бог е това, за което нищо по-добро не може да бъде измислено.
Deus est quo nihil melius
excogitari potest.
6. Бог е този, в сравнение с когото субстанцията е акциденция, а
акциденцията е нищо.
Deus est cuius comparatione
substantia est accidens, et accidens nihil.
7. Бог е начало без начало, развитие без изменение, край без край.
Deus est principium sine
principio, processus sine variatione, finis sine fine.
8. Бог е любов, която колкото повече я имаме, толкова повече се скрива.
Deus est amor qui plus habitus
magis latet.
9. Бог е единственият, за когото всяко време е настояще.
Deus est cui soli praesens est
quidquid cuius temporis est.
10. Бог е този, чийто възможности не могат да бъдат преброени, чието съществуване
не може да бъде ограничено, чиято доброта не може да спре.
Deus est cuius posse non
numeratur, cuius esse non clauditur, cuius bonitas non terminatur.
11. Бог е отвъд битието, по необходимост, самодостатъчен в собственото
си изобилие.
Deus est super ens, necesse,
solus sibi abundanter, sufficienter.
12. Бог е този, чиято воля е равна на
неговата сила и мъдрост.
Deus est cuius voluntas deificae
et potentiae et sapientiae adaequatur.
13. Бог е вечност, действаща в себе си, без разделение и застой.
Deus est sempiternitas agens in
se, semper divisione et habitu.
14. Бог е противоположното на нищото, посредством битието.
Deus est oppositio nihil
mediatione entis.
15. Бог е живот, който се оформя в истина и се обединява в доброто.
Deus est vita cuius via in formam
est, in unitatem bonitas.
16. Бог е сам по себе си този, чието слово не значи нищо без неговата
добродетел, нито умовете могат да го разберат, заради тяхната несъвместимост.
Deus est quod solum voces non
significant propter excellentiam, nec mentes intelligunt propter
dissimilitudinem.
17. Бог е интелект сам по себе си, без да получава никакъв предикат.
Deus est intellectus sui solum,
praedicationem non recipiens.
18. Бог е сфера, която има толкова окръжности, колкото точки.
Deus est sphaera cuius tot sunt
circumferentiae quod puncta.
19. Бог е винаги движещият се неподвижен.
Deus est semper movens immobilis.
20. Бог е единственият, в когото интелектът живее.
Deus est qui solus suo intellectu
vivit.
21. Бог е тъмнината в душата, която остава след като всяка светлина
отмине.
Deus est tenebra in anima post
omnem lucem relicta.
22. Бог е този, от когото всичко е, без да бъде разделено, чрез когото
е без изменение, в когото е без смесване.
Deus est ex quo est quicquid est
non partitione, per quem est non variatione, in quo est quod est non
commixtione.
23. Бог е единственото незнание, което умът познава (единственото нещо,
което умът не може да познае).
Deus est qui sola ignorantia
mente cognoscitur.
24. Бог е светлина, която се пречупва без да свети, която преминава, но
оставя своята божествена форма във всяко нещо.
Deus est lux quae fractione non
clarescit, transit, sed sola deiformitas in re.
Превод от латински и английски
език: д-р Деян Пенчев
21.09.2018, 21.02.2021
