„Питагор, казва Хераклид Понтийски, говорел за себе си, че някога бил Еталид и бил смятан за син на Хермес, и Хермес му предложил да си избере каквото си пожелае, с изключение на безсмъртието. Питагор помолил да му бъде дадено да запази паметта за нещата, които са му се случили, и когато е умрял, и когато е жив. Затова, когато бил жив, той помнел всичко, и когато бил мъртъв, запазвал паметта си.
По-късно той се въплътил в Евфорб и бил ранен от Менелай; и Евфорб
разказвал, че бил някога Еталид и че получил този дар от Хермес, разказвал за
странстванията на душата си и в какви растения и животни е била, какво е
препатила в ада и какво преживяват там останалите души.
След смъртта на Евфорб душата му
се преселила в Хермотим, който,
желаейки да докаже това, отишъл в Бранхида и влизайки в храма на Аполон,
посочил щита, който Менелай посветил на бога. Той твърдял, че самият Менелай
посветил щита на Аполон, когато отпътувал от Троя. Щитът бил вече разяден и
само украшенията от слонова кост били останали по него.
След като Хермотим умрял, той
станал Пир – делоски рибар – и също
помнел как преди това бил Еталид, после Евфорб, после Хермотим и накрая Пир.
След смъртта на Пир той станал Питагор
и отново съхранил в паметта си всичко, за което споменахме по-горе.“
Диоген Лаерций, Животът на
философите, кн. VIII. Изд. „Наука и изкуство“, С., 1985, с. 214, 215
* * *
Пир
Еталид (Aethalides) е
син на Хермес и на Евполемея, дъщеря на цар Мирмидон. Участник в похода на
аргонавтите, като е техен посланик и пратеник. Известен е като човек с
изключителна памет и много добър стрелец.
Евфорб (Euphorbus)
e герой от Троянската
война, от страната на Троя. Син на Пантой, жрец на Аполон в Делфи и в Троя. В Троянската
война ранява Патрокъл и е убит от Менелай (Омир, Илиада, 17.9–109), който взима
щита му и го занася в храма на Аполон. За прераждането му в Питагор говорят
Овидий (43 пр. Хр. – 17 сл. Хр.), в Метаморфози (XV, 160–164), Филострат (170–247/250) в Животът на Аполоний Тиански (8.7.IV), Диоген Лаерций (III в.) в Животът на философите (VIII, 4) и др.
Хермотим (Hermotimus)
е древен философ от Клазомене, Мала Азия, града на Анаксагор (500–428 пр. Хр.).
Тертулиан казва, че за него се говорело, че можел да напуска тялото си по време
на сън, но веднъж жена му издала тази му способност на неговите врагове, които
изгорили тялото му, докато душата му я нямало. В негова чест жителите на
Клазомене му издигнали статуя. Както казва Диоген Лаерций, той отива в храма на
Аполон в Дидима (Бранхида) и разпознава щита на Евфорб, своя щит, оставен там
от Менелай. Той е споменат от Аристотел в Метафизика
(984b20), а също и от Тертулиан,
Секст Емпирик, Плиний Стари, Лукиан, Аполоний Арфдизийски, Плутарх и др. Не е
известно кога точно е живял, вероятно 8–7 в. пр. Хр., защото годините на
Питагор са около 570–495 пр. Хр.
Пир от Делос (Pyrrhus)
е рибар от гръцкия остров Делос, където са родени Аполон и Артемида. За
него няма друга информация.
Хераклид Понтийски (390 –310 пр. Хр.), от когото, съгласно Диоген
Лаерций, идва историята за преражданията на Питагор, е голям гръцки философ и
астроном, питагореец и член на Платоновата Академия.
Автор: д-р Деян Пенчев
