Хариет Бичър Стоу – Още и още съм с Тебе (Д.П.)

Събуждам се и още съм с Тебе.

 

Псалм. 139:18

 

Още и още съм с Тебе, когато пурпурното утро изгрява,
когато птици се будят и сенки изтляват;
по-хубав от сутринта, по-мил от деня,
изгрява сладката мисъл, че аз съм със Тебе.

 

Сама съм със Тебе, сред мистичните сенки,
сред тишината тържествена на новородената природа;
сама съм със Тебе, без дъх, в обожание,
в тихата роса и в свежата утрин.

 

Както в зората над тихия океан
почива лика на утринната звезда,
така в тишината само Тебе откривам,
твоят образ във водите на моята душа.

 

Още и още съм с Тебе, както във всяко новораждащо се утро
чистият и тържествен блясък все още е там;
така това благословено съзнание се разбужда
и диша всеки ден близо до Теб, близо до небесата.

 

Когато потъва във дрямка душата, смирена от труд,
нейните клепки притворени с молитва към Тебе поглеждат;
сладък е отдихът под сенчестите криле,
но по-сладко е да се будя и да Те откривам там.

 

Така трябва да бъде накрая, в този тъй светъл утринен миг,
когато се буди душата и сенките на живота побягват;
о, в този час, по-прекрасен от светлата дневна зора,
ще се издигне великата мисъл, че аз съм със Тебе.

 

Превод: Деян Пенчев (06.02.2006)

 

* * *

 

Harriet Beecher Stowe – Still, still with Thee (1853)

 

Still, still with Thee, when purple morning breaketh,
When the bird waketh, and the shadows flee;
Fairer than morning, lovelier than daylight,
Dawns the sweet consciousness, I am with Thee.

Alone with Thee, amid the mystic shadows,
The solemn hush of nature newly born;
Alone with Thee in breathless adoration,
In the calm dew and freshness of the morn.

As in the dawning o’er the waveless ocean
The image of the morning star doth rest,
So in the stillness Thou beholdest only
Thine image in the waters of my breast.

Still, still with Thee, as to each newborn morning,
A fresh and solemn splendor still is given,
So does this blessed consciousness, awaking,
Breathe each day nearness unto thee and heaven.

When sinks the soul, subdued by toil, to slumber,
Its closing eye looks up to Thee in prayer;
Sweet the repose beneath the wings o’ershading,
But sweeter still to wake and find Thee there.

So shall it be at last, in that bright morning,
When the soul waketh and life’s shadows flee;
O in that hour, fairer than daylight dawning,
Shall rise the glorious thought, I am with Thee.

Harriet Beecher Stowe (1811–1896)