Деян Пенчев – Емануел Сведенборг и учението за съответствията

 

Емануел Сведенборг и учението за съответствията

Д-р Деян Пенчев

 

Наричан Аристотел на Севера, Буда на Севера, Плотин на християнството, подобно на Авицена, Алберти, Леонардо и Гьоте, Емануел Сведенборг (1688–1772) твори в различни области на човешкото познание, сред които минералогия, математика, физика, химия, металургия, астрономия, анатомия, физиология, психология, философия, теология и е автор на много изобретения, като например създава проекти за летателен апарат, водни басейни, металодобивни съоръжения, шлюзове на канали, подводници, парни котли и др. Изследвал е приливите и отливите, положението на земята, свойствата на магнетизма, разчитал е старозаветни, апокрифни книги и др. Повлиява и вдъхновява редица знаменити личности като Уилям Блейк, Самюел Колридж, Оноре дьо Балзак, Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки, Гьоте, Ралф Уолдо Емерсън, Хенри Джеймс, Уолт Уитман, Елизабет и Робърт Браунинг, Томас Карлайл, Шарл Бодлер, Фьодор Достоевски, Август Стриндберг, Владимир Соловьов, Уилям Бътлър Йейтс, Карл Густав Юнг, Хорхе Борхес и др.

 

Сведенборг вероятно е първият човек в историята, който бивайки научен гений, става известен и като ясновидец. С това той проправя духовен път на Рудолф Щайнер (1861–1925), с когото го родеят много неща. Той живее и твори в периода между розенкройцерството преди него и спиритизма, теософията и антропософията след него. Неговите духовни откровения изпреварват с един век тези на спиритическото движение и са съвсем различни по характер и чистота на ясновиждането.
 

Сведенборг е написал много произведения на духовна тематика, като е изследвал свръхсетивните светове с пътешествията на духа си. Той има вътрешния стремеж и духовното поръчение да описва нещата съвсем ясно и точно, както ги вижда собственото му духовно зрение, без никаква ирационалност на един нездрав мистицизъм или прикритостта на един фалшив окултизъм. Както в научните си трудове, така и в теософските изследвания, той борави с конкретно знание, проверено и изживяно лично от него, в една будна съзнателност, както сам признава, която се запазва и го характеризира до края на живота му. Със Сведенборг езотеричното знание за астралния свят все повече се разбулва пред хората и Небето откровява от своите тайни на простосмъртните чрез визиите на ясновидеца, независимо че той не е успял да ги обхване в чистата форма на мисълта. Мъгляви обаче могат да бъдат описаните от него неща само за онзи, който не иска да се развива и да ги проумее в тяхната истинска същност, но ако успее, с това ще съумее да разтълкува правилно и самия Сведенборг, там където думите му не се покриват напълно с езотеричното християнство. Както сам казва той, описанието, което прави: „Ще бъде неясно за онези, които не изпитват наслада при изучаването на духовните истини, но ще бъде ясно за онези, които намират в това наслада, най-вече за онези, които изпитват любов към истината заради самата истина, онези, които обичат истината, защото е истина”[1].
 

Всичко, което Сведенборг описва, е значимо за изследване, но особено важно е учението за съответствията. Наред с други теософи и той се придържа към старото Хермесово правило за единството на макрокосмоса и микрокосмоса: „Каквото е горе, такова е и долу”. Но неговото познание за този закон е не само рационално, интуитивно и мистично, но и по-съвършено от това на неговите съвременници, защото той вижда и изживява с духа си тези съответствия не само в земния свят, като проявления, но и в духовния свят – като причини.
 

„Царството на Небето – казва той – е царство на причините. Действието се извършва на Небето, оттам преминава в света и постепенно прониква в неизразимо малките земни неща; тъй като земните следствия са свързани с небесните си причини, всичко там е съответстващо и значещо. Човекът е свързващо звено между Природното и Духовното.”[2]
 

Сведенборг пръв прави от учението за съответствията основен философски принцип, който важи едновременно за трите свята. Той не открива този закон, но пръв показва многообразието на проекциите му, като с това дава много нови насоки за всяка бъдеща философия и наука.
 

Във времена, когато Нютон се провиква: „Физика, пази се от метафизиката”[3], когато Джон Лок твърди, че: „Ние не познаваме реалната същност на природата”[4], а Дейвид Хюм е убеден, че: „Няма познание вън от опита [сетивния], няма метафизика”[5], Сведенборг има доблестта да каже: „Природният свят, заедно с всичко в него, съществува и пребъдва чрез духовния свят, а тези два свята произтичат от Божественото”[6]. Като полага закона за съответствията в центъра на познанието и като го издига до нивото на универсален метод на всяка антропология, онтология и теология, Сведенборг показва, че всъщност физиката не може без метафизиката, както и метафизиката без физиката; че духовното има проявления в земното, а земното представлява в овеществена форма духовното. Така човек може да изследва духовното не само като се абстрахира от всичко земно, а чрез самото земно той може да има познание за духовното само по себе си.
 

По такъв начин Сведенборг обединява средновековната схоластическа откъснатост от физическото като нещо низше и недуховно, с ново-европейската все по-зараждаща се в негово време страст по една научност, която иска да изследва само материалния Космос и да търси своите начала и откровения единствено в него. С това той дава пример, че естествоизпитателят може да бъде и духовен изследовател, без да се отрича нито една от техните сфери на дейност. Такъв пример по-късно са Гьоте и Щайнер, а в книгата си Науката и възпитанието от 1896 г. Учителя Петър Дънов говори за т.нар. дилема на триъгълника, при който е невъзможно всеки ъгъл да представлява целия триъгълник, т.е. не може ученият-материалист, философът-идеалист и богословът да искат да представляват единствени истината – тя принадлежи и на тримата[7].
 

Емануел Сведенборг е една особено важна личност в развитието на човечеството и тепърва светът ще има какво да каже за него. Четенето и запознаването с неговите духовни изследвания е не само предизвикателство за предразсъдъците на съвременния човек, не само философска и теософска наслада за духовния изследовател, но и реално нравствено изживяване, което води до положителен морален и естетически катарзис на духа. Сериозността, дълбочината и възвисеността на небесните откровения в книгите на Сведенборг са така големи, че раздвижват съвестта в душата, мобилизират нейните добродетелите и от неразличимостта на Небето и Ада в живота си, човек се изправя пред могъщата шекспирова дилема, която Сведенборг го заставя смело да избере: Небето или Ада.

Бележки
[1] Сведенборг, Е. Небе и Ад, § 603. ИК „Кибеа”, С., 2004, с. 450.
[2] Цитат от Небесни тайни, по Балзак, О. Серафита. – В: Балзак, О. Избрани творби, т. 9. Изд. „Народна култура”, С., 1985, с. 239.
[3] Цитат по Хегел, Г. История на философията, т. 3. Изд. „Наука и изкуство”, С., 1982, с. 399.
[4] Пак там, с. 388.
[5] Пак там, с. 442.
[6] Сведенборг, Е. Небе и Ад, § 106. ИК „Кибеа”, С., 2004, с. 72.
[7] Вж. Дънов, П. Науката и възпитанието. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2007, с. 200–204.

Литература
Балзак, О. Серафита. – В: Балзак, О. Избрани творби, т. 9. Изд. „Народна култура”, С., 1985.

Дънов, П. Науката и възпитанието. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2007.
Сведенборг, Е. Небе и Ад. ИК „Кибеа”, С., 2004.
Хегел, Г. История на философията, т. 3. Изд. „Наука и изкуство”, С., 1982.

Април 2012

Деян Пенчев. Философски статии. Издателско ателие Аб, С., 2019