Представяме кратък коментар за книгата на Сергей Тухолка Енциклопедия на
окултизма.
Сергей Тухолка (1874–1954) е
дипломат, консул, езотеричен писател, автор на няколко книги, сред които Окултизъм и магия (1907), Философия
на историята (1910) и др. Изнася езотерични лекции в Париж. От 1912 до 1920 г.
живее във Варна, България.
Най-известната му книга Окултизъм и магия излиза през 1907 г. и е преведена на български език още през
20-те години на миналия век под името Енциклопедия на окултизма, с което име
е преиздавана и от 90-те години насам, както и в по-нови издания като Магия и
окултизъм.
Книгата е много хубава и
качествена като съдържание. Може би българският превод трябва да се подобри и
да се редактират някои имена, термини и понятия, защото в тези сложни
езотерични сфери трябва да има точни преводи. Написана е в лексиката на
западния окултизъм от втората половина на 19-ти век. Самият автор казва в
началото, че книгата ще се придържа към западния клон на езотеризма, а не към
източния, макар че всъщност използва знания и от двата. „Преданието му – казва
той – има за основа Хермес Трисмегист (Триждивеликия), Мойсей, Орфей, Омир,
Питагор и Платон.“
Видно от библиографията,
използвана от Тухолка, той е черпил знания главно от френския окултизъм,
представен от Елифас Леви, Папюс, Седир, Пеладан и др. Астрологията му е
представена чрез трудовете на Алан Лео, Рафаел и други.
Всъщност това не е енциклопедия,
както е българското заглавие, а нещо като въведение или учебник на окултизма.
Обяснени са много понятия, термини, основи на езотеризма, които могат да
послужат като добро въведение по тези теми, но разбира се не и достатъчни.
Книгата е разделена на няколко
отделни части, които са: „Въведение в окултизма“, „Астралния свят“,
„Чародейство и магия“, „Тайната на живота и смъртта“, Мъжът и жената“, „Бог е
светът“, „Астрология“, „Таро“ и „Опити с ясновидство“.
В „Астралния свят“ Тухолка
разглежда естеството на астралния свят и неговите обитатели, информация за
което има и в много теософски книги, излизали по онова време (Ледбитър, Безант
и др.). Тук има известно объркване относно телата на човека, като авторът,
следвайки други подобни автори, смесва етерното тяло с астралното тяло, като ги
обединява под името „астрално тяло“ или „астросом“, както пише в книгата,
понятие, което не е много популярно у нас. Тухолка е отделил доста страници за
обитателите на астралния свят, като разяснява понятия като елементали,
елементарии, ларви, егрегори, астроидеи и други. Писал е дори за сукубите,
инкубите, ликантропите и вампиризма.
Като цяло е преразказвал и
обяснявал със свои думи съдържанието на популярни езотерични четива от негово
време.
Във втората половина от книгата
са засегнати повече знанията от кабала, астрология и таро. Тук използва основно
Папюс и Алан Лео.
Последните страници са интересни,
защото Тухолка споделя своите езотерични опити с медиума г-жа К., като не
съобщава нейното име.
И накрая, като заключение, това е
едно хубаво въведение в окултизма, използващо основно френски автори от края на
19-ти век, но за по-пълно и по-точно разбиране на понятията и идеите,
представени в него, трябва да се прочетат и разберат много други важни езотерични
трудове, включително от целия 20 и 21-ви век. В книгата обаче липсват обяснения
от гледна точка на чистата окултна философия, теософията, антропософията, сякаш
дори Елифас Леви не е толкова включен в неговата теоретична и философска сила.
Не са използвани Алан Кардек, Едуар Шуре, както и немските, британските и
американските езотерици. Не са включени по-стари окултни автори от времето
преди средата на 19-ти век, освен споменаване спорадично в книгата.
* * *
„Задачата на окултизма е да
проникне в тайните на вселената, живота и смъртта и да завладее скритата страна
в психическия и така наречен „свръхестествен“ свят.
Окултизмът се основава от една
страна върху предание, а от друга страна – върху исторически и съвременни
факти, върху опити и научни данни.
Преданието за окултизма датира от
най-дълбока древност. То представя тайни, които едно време се пазели от
египетските жреци и от индийските брамини. Някои от тях се съобщавали устно на
посветените, а други били изказвани в писмени съчинения…“
Сергей Тухолка
