%201.JPG)
Целта на паралелните инкарнации е душата да научи колкото се може повече, за възможно най-кратко време. Двамата души са обикновено много подобни – бидейки една и съща душа – един вид копие един на друг, така да се каже. Подобието се отнася до вътрешната персонална структура и сходните задачи, които тези души имат заедно, а не на външен вид. Не е задължително необходимо за паралелните инкарнации да се срещнат в триизмерния свят, защото те могат да се подкрепят по всякакъв начин, и са винаги свързани една с друга чрез своя Висш Аз.“
„Има също така и души-близнаци, и се очаква, и е напълно нормално за тях да се чувстват като сродни души. Душите-близнаци, също познати и като братско-сестрински души, напускат Първоизточника по едно и също време, за да започнат своето индивидуално пътуване през просторите на творението. Така тези две души са свързани чрез един общ произход, въпреки че те също така може да поемат по различни пътища и да имат различни опитности след това…
Съществуват също така двойни души. Тя обяснява това по следния начин: „Действителната душа, която може да бъде описана и като Висшия Аз, никога не се инкарнира изцяло в едно триизмерно тяло. Винаги само част от тази душа влиза в човешкото тяло. Няколко части от този Висш Аз могат теоретично да се инкарнират едновременно в различни тела.
Двойните души са души, които са се отделили от техния Висш Аз и след това се инкарнират по едно и също време, но не в едно и също тяло. Всяка половина има само част от пълните дарове на тази душа. Затова душевният план и на двамата включва да се срещнат някъде по пътя на своите животи, обикновено когато и двамата нямат партньори. Тази констелация обикновено не се среща между роднини“…
Когато двойната душа се срещне по време на своята инкарнация, често пъти те веднага имат силното чувство, че са се познавали винаги. Тяхната вътрешна връзка може да бъде толкова силна, че те могат да си предават мисли телепатично. Понякога това чувство на дълбока свързаност, както и почти магнетичното привличане, присъства още от първата им среща, и чувството за единство е много силно. Но понякога тази среща е свързана и с големи предизвикателства, тъй като двойните души се отразяват една друга, като в огледало. Те виждат какво им липсва, което го има в техния двойник, и са предизвикани да го учат от него. Целта на този учебен процес е взаимното учене и допълване, често съпроводено от определени житейски промени и изискващо малко безусловна любов. Ако и двете страни приемат тези учебни процеси, и възприетият душевен план е изпълнен, тогава може да се развие едно изключително цялостно партньорство, но до него може да има дълъг, каменист път… В нашето важно време на трансформация има много такива двойни души, които са тук да изпълнят заедно една мисия на светлината в служба на по-голямото Цяло.“
Кристина фон Драйен, The Vision of the Good
Превод: Деян Пенчев
