26 януари 2021 г.

Елена Блаватска за Ямблих

ЯМБЛИХ (гр.) Изтъкнат теург, мистик и писател от ІІІ–ІV в., неоплатоник и философ, роден в Халкис в Коилесирия. Негова истинска биография никога не е записана, вследствие омразата на християните; но това, което е било събрано за живота му в отделни фрагменти от съчиненията на непредубедени езически и независими автори, показва колко възвишен и свят е бил неговият нравствен облик и колко големи са били познанията му. Той може да се нарече основател на теургичната магия сред неоплатониците и възродител на практическите мистерии извън храма или светилището. 

Първоначално неговата школа се различавала от школите на Плотин и Порфирий, които рязко се противопоставяли на церемониалната магия и практическата теургия като много опасни; но по-късно той убедил Порфирий в тяхната целесъобразност в определени случаи и двамата – учител и ученик – твърдо вярвали в теургията и магията, първата от които в своята основа е висш и най-действен начин за общуване със собственото Висше Аз чрез астралното тяло. Теургията е благотворна магия и става черна, или тъмна и зла, само когато я използват за некромантия или за егоистични цели; но такава черна магия никога не е практикувал нито един теург или философ, чието име е достигало до нас, без да е опетнено от някакво зло деяние. 

Порфирий (който станал наставник на Ямблих в неоплатоничната философия – неоплатонизъм) бил толкова убеден в това, че макар сам никога да не е използвал теургията, все пак е давал указания по тази свещена наука. Така в едно от своите съчинения той казва: „Всеки, който е запознат с природата на божествено лъчезарните явления (fasmata), знае и причината, поради която е необходимо въздържане от всички птици (и животинска храна) и това е особено нужно за този, който се стреми да се освободи от земните тревоги и да се утвърди с небесните богове.“ (Т. Тейлър, Select Works, р. 159.) 

Порфирий споменава в своя Живот на Плотин и за един египетски жрец, който „по молба на някакъв приятел на Плотин му показал в храма на Изида в Рим личния демон на този философ“

С други думи, той произвел теургично призоваване, с чиято помощ египетският йерофант или индийският Махатма от древността е можел да облече астралния двойник – своя собствен или на всяка друга личност – с неговото Висше Аз, или това, което Булвар-Литън нарича лъчезарно Аз, Авгоейд, и да разговаря с Него. Именно това Ямблих и много други, включително и средновековните розенкройцери, разбирали под съединяване с божеството. 

Ямблих е написал много книги, но само малка част са се запазили – сред тях са Египетските Мистерии и трактата За Демоните, в който той много рязко възразява против всякакъв контакт с тях. Той бил биограф на Питагор и дълбоко запознат с неговата система, бил е също познавач на халдейските Мистерии. 

Учел е, че Единният, или вселенската Монада, е принцип на всеобщото единство, а също така на разнообразието или Еднородността в Разнородността; че дуадата, или двата (Принципа), означава разум или това, което ние наричаме буддхи манас; три – душата (низшия манас), и т.н. Трудовете му за различни видове демони (елементали) са съкровище на езотеричното знание за изучаващия. Велики били неговият аскетизъм, чистота на живот и праведност. Казват, че веднъж Ямблих левитирал на десет лакътя над земята, което се съобщава и за някои съвременни йогини и дори за големи медиуми.

Елена Блаватска. Езотеричен речник. Изд. „Астрала“, С., 2002, с. 723