Духът на музиката, като архангел ръководи човечеството и видимото творение. Нейното небесно откровение, божествено сладко, божествено силно, е вдъхнато във всяко човешко сърце и вдъхновява всяка душа за по-благородни чувства, за по-висши мисли, за по-велики дела.
О, музика, най-сладкият, най-върховният идеал на Всезнанието, първородна на Бог, най-чистият и най-висшият серафим на небесната йерархия, Музо на красотата, дъщеря на Вселената!
В утрото на вечността, когато звездите бяха млади, нейната първа голяма оратория избухна над възторженото Божество и развълнува учудените ангели; цялото небе се огласи; десет хиляди пъти десет хиляди арфи, окичени със скъпоценни камъни, десет хиляди пъти десет хиляди ангелски езици подеха песента; и оттогава, през всичките златни цикли, нейните вдъхновяващи мелодии, стари колкото вечността, но все нови и нови, като отлитащите часове, се носеха в ефира на небето. Серафимът стоеше с разперени криле на небесния хоризонт – облечен в светлина, пламтящ със скъпоценни камъни върху себе си и с глас настроен, понесъл изгарящите струни на своята арфа, и ето! – небесната синя безкрайност се развълнува с най-сладкия си звук. Трептящите звезди го чуха и блесна радостта им от всеки пламтящ център. Въртящите се орбити, които следваха техните светлинни пътища, вибрираха усилено и като ехо го пратиха обратно към радостното ухо на Бога. Далечният Млечен път, сияещият водовъртеж от астрална слава, обхващащ етерните дълбини, отекна с техните хармонии, а островите звезден прах, носещи се в тази река от опал, понесоха щастливия хор от всеки блещукащ край…
