„Философията е науката, която оценява духовните стойности. Превъзходството на някакво състояние или материя [субстанция] над друго състояние или материя [субстанция] е въпрос на преценка от страна на философията. Като задава положението на основното значение, на онова, което ще се запази след като всичко второстепенно отпадне, философията става истински показател за значимото и същностното в царството на теоретичната мисъл. Априори, задачата на философията е да установи връзката на очевидните неща с тяхната невидима и основна причина за съществуване, или тяхната същност.“
„Някога един древен философ казал:
„Този, който няма познания дори за обичайните неща, е животно сред хората.
Този, чиито познания са ограничени от човешките условия за съществуване, е
човек сред животните. Но този, който знае всичко, което може да бъде научено
чрез силата на разума, е Бог сред хората.“ Затова мястото на човека в природата е предопределено от качеството на неговото мислене. Този, чийто разум е поробен от
животинските му инстинкти, от философска гледна точка не превъзхожда животното.
Но този, който има способността да разсъждава и осмисля човешките прояви, е
Човек. Колкото до този, чиито интелект е извисен до разбирането на божествените
прояви, той вече е полубог, тъй като е част от светлината, с което се доближава
до създателя си. В своята възхвала на „науката на науките" Цицерон си
позволява да възкликне: „О, философия, пътеводител в живота! О, търсене на
добродетелта и гонение на пороците! Какво щяхме да сме ние и хората от всички
епохи без теб? Ти си създала градовете; ти си призовала хората към социалната
радост от живота“.
„Идеалното предназначение на философията е да служи като стабилизиращ
фактор за човешката мисъл. Чрез достойнствата на своята специфика тя трябва да
предпазва хората от нарушения в законите на живота.“
„Великолепната древна мъдрост на Индия, Халдея и Египет трябва да бъде
призната за истинския източник на гръцката философия. Светилищата на Елора,
Ур и Мемфис оказват огромно влияние върху формирането на мисълта на
примитивните народи. В техните философски търсения Талес, Питагор и Платон
изследват множество далечни култове и възвръщат към живот системата от знания
на Египет и загадъчния Изток.
От подобни неоспорими факти е
очевидно, че философията произлиза от
религиозните Мистерии на Древността и не е отделена от религията чак до
времената на отмирането на Мистериите. Затова онзи, който има за цел да схване дълбините на философската мисъл,
трябва да се запознае отблизо с ученията на онези посветени жреци, признавани
за първите пазители на божественото откровение. Мистериите са пазители на
трансценденталното познание, толкова дълбоко и непостижимо за всички, освен за
най-извисените интелекти, и толкова могъщо, че би могло да бъде открито само от
онези, чиито лични амбиции са мъртви или които са посветили живота си на
безкористна служба на човечеството. Величието на тези свещени институции и
обосноваността на техните претенции, че притежават Вселенската Мъдрост, са
потвърдени от най-изявените философи на Античността, тъй като самите те са
посветени в дълбините на тайното учение и свидетелстват за неговата ефикасност.
Тук с основание може да бъде
зададен следният въпрос: ако тези древни мистични инициации са с подобно
„голямо значение“, защо сега толкова малко знаем за тях и за тайната мъдрост,
която те са твърдели, че притежават ? Отговорът е достатъчно прост: Мистериите са тайни общества, които
обвързват посветените в тях с неприкосновено опазване на тайната и наказват със
смърт предаването на техните свещени тайни. Въпреки че тези школи са истинска
блестяща идея на различните учения, разпространявани от древните философи,
самият извор на тези учения никога не е разкриван на непосветения. Освен
това, с течение на времето ученията стават така неразривно свързани с имената
на техните разпространители, че техният истински, но скрит източник –
Мистериите – е напълно игнориран.“
Менли Палмър Хол (1901–1990), Тайните
учения на всички времена (1928), т. 1. Изд. „Мириам“, С., 2009, с. 29, 31, 33, 62–63
