„И ако човек дръзва да говори по-определено по този въпрос,
то – противно на чуждите мнения – той ще каже, че и собствената ни душа не е
изцяло потънала [в
сетивното], ами част от
нея винаги пребивава в сферата на умопостигаемото, само дето потопеното в
сетивността понякога властва (или по-скоро е завладяно и смущавано) и ни пречи
да възприемем съзряното от горната част на душата…
Защото всяка душа с една своя част се допира до тялото долу,
с друга – до ума горе; световната душа подрежда с обърнатата си към тялото своя
част целия свят, оставайки извисена и недокосната от него, понеже върши това не
чрез разсъдъка си, както ние, ами чрез ума…“
Плотин, Енеади. Изд. „Изток-Запад“, С., 2005, IV, 8. 40-42, с. 488
