„Както умът, така и материята са нещо относително и не
съществуват сами по себе си, а са
проявление и еманация на Абсолюта, който е Единственото реално Същество, Който
Е Всичко съществуващо. Внимавайте да не превърнете в бог ума или материята – и двете
неща са фалшиви богове. Абсолютът е Един – Единственият.“
„Всеки ум е във връзка с всички останали умове и с
Вселенския ум, част от който са всички. […]
Цялата Вселена е жива. […] Вселената представлява едно голямо
вибриращо, мислещо нещо – от атома до
Слънцето.“
„Вселенският ум не е
Абсолютът, запомнете това, а е негова еманация. […] Това, което наричаме Вселенски ум, не е нещо, чрез което Абсолютът мисли, а нещо, чрез което мисли Вселената
– Вселената като общото, цялото количество излъчвания на Абсолюта, а не самият
Абсолют. […]
Абсолютът в себе си е непознаваем и всичко, което можем да
разберем за Него, се заключава в това, което Вселенският ум знае за Него. Може
би, развивайки се, ще можем да разрешим загадката на Вселената, но не можем
никога да се надяваме да узнаем истинската природа на Абсолюта, докато не
излезем отвъд ограниченията и на най-висшето проявление на ума и не влезем в
съзнанието и осъзнаването за нашия истински Аз – Духът. Това е истината: във
всеки от нас поотделно и във всички нас като цяло се намира частица от самия
Абсолют, неограничена и необусловена, и този истински Аз на всеки от нас е
истинският Аз на всичко – Духът, Атман,
капката от океана на Абсолюта, частицата на Свещения пламък. Този Дух, тъй като
е Абосолютът, познава, разбира се, Абсолюта и неговите загадки и тайни, и
когато накрая влезем в съзнанието на този Дух, ще узнаем всичко, защото ще
бъдем Едно с Абсолюта – в Единство с Бога.“
„Как“ спада към нивото на проявлението и това ниво е във
владенията на Вселенския ум. Докато нивото на „защо“ принадлежи на самия
Абсолют и вратите към него са затворени за ума. […] По-висшите сфери на ума ни осигуряват
положителното знание за Неговото присъствие. Когато душата е достатъчно
развита, открива в себе си това удивително нещо, Духа, и знае, че той е по-висш
от всяко ниво на ума. […] Отговорът
на това „защо“ може да дойде само от Абсолюта и ще бъде на наше разположение,
само когато достигнем съзнанието на Духа, а дотогава нека да бъдем хора и да
признаем следното: „В настоящото си
състояние не знаем“.“
„Всяка човешка душа съдържа като потенция в себе си знанието на Вселенския ум. В разтвора, във всеки
ум, се съдържа цялото знание на света и изследването на целия океан не е нищо
друго, освен изследване на капката. […] Цялото знание вече е
известно на Вселенския ум, както и на нашата капка от него, а „новото“ знание,
което достига до нас, не е създадено, а е извлечено от това, което вече
съществува. Разбирането е резултат от способността ни да го долавяме и от
нашето развитие.“
„Но се пазете от учители, които твърдят, че могат да обяснят
с помощта на своя проявен ум – с помощта на своята проявена и изразена мисъл –
на вашия проявен ум тайната и загадката на „защо“ на Абсолюта, която се намира
извън света на явленията и е недостъпна за познанието на ума. Когато, изпълнени
с мрачни съмнения, се терзаете над въпросите, неизбежно възникващи от време на
време във връцка с този проблем – тази велика загадка – успокойте ума и го
отворете за въздействието на Духа и ще откриете покоя и блаженството, този „покой,
който никой ум не може да разбере“ (Филипяни 4:7).“
Йоги Рамачарака (Уилям
Уокър Аткинсън), Курс за напреднали по
философия на йога и източен окултизъм. Изд. "Аратрон", С., 2019, глава 12
