„Невежеството е майка на всички страсти. Страстите са източник на болестите, заболяването на душата се зове порочност.“
„Невъзможно е един и същ човек да обича Бог, удоволствията и тялото едновременно. Сластолюбецът е почитател на телесното, той във всички случаи е сребролюбец, а пък последният по необходимост е несправедлив.“
„Не подобава на който и да е човек да промълви и дума за Бог, преди да се е очистил от безбожните си деяния.“ „Следва и да слушаш, и да говориш за Бог, сякаш си пред Него самия.“
„Порочната душа отбягва Бога, отхвърля съществуването на Неговия промисъл и всячески се противи на Божия закон, който наказва всяко погрешно действие. Но душата на мъдреца се обвързва с Бога, вечно Него съзерцава и вечно се събира с Него. И щом властващото се радва на подвластното, то и Бог полага грижи за мъдреца и промисля бъдещето му. Затова и мъдрият е блажен, понеже е под Божие надзирание. И не езикът, а делата са ценни за пред Бог: знаещият и в мълчанието Го почита, а невежият, дори и да се моли и да принася жертви, пак скверни божественото. Впрочем, затова и само мъдрият е жрец, единствен той е Божи любимец и вещ в молитвата.“
„И този, дето усърдва в мъдростта, усърдва и в знанието за Бога, само че не с постоянно и настойчиво молителство и жертвопринасяне, ами като упражнява благопочитта си към Него в своите дела.“
„Нито сълзите, нито умоляванията привличат вниманието на Бог, ни жертвоприношенията Го удостояват или пък многото статуи го възвеличават – единствено боговдъхновеното съзнание, здраво основано в себе си, досяга Бога (подобното по необходимост се стреми към подобно).“
„Душата е вместилище на богове и на демони. Ако присъстват боговете, тя ще върши добро и с думите, и с делата си; но ако е поканила злия гостенин, тя ще върши всичко в порочност.“
„Нито лишената от мисъл вяра постига Бога без правилен начин на живот, нито пък набожността е богопочитание, ако й липсва знанието.“
„Никой бог не е виновен за нещастията на човека, ами всеки сам за себе си е отговорен, понеже той е избрал злините. Молитвата наред с грешни дела е нечиста и поради това Бог не я приема; ако е съпроводена с добри постъпки, тя е едновременно чиста и приемлива за Него.
Прочее нека тия четири начала се наложат във връзката ти с Бог: вяра, истина, любов, надежда. Трябва да повярваш тъкмо в това, че единственото ти спасение е обръщането към Бога; и щом повярваш, необходимо е да вложиш всичката си усърдност в познаването на Божията истина и като я постигнеш, следва да се отдадеш на любовта си към узнатото.“
„Боговете са ни наредили да се пазим чисти чрез въздържанието от определени храни и прекомерни любовни наслаждения.“
„Всяко смутно и мъчително душевно влечение се премахва с любовта към истинната философия и празно е словото на оня философ, който не е излекувал никоя човешка страст. Защото също както няма полза от лечителството, щом не премахва болестите по тялото, тъй и философията става безполезна, когато не може да отхвърли от душата обладалата я страстност.“
„Изобщо не се тревожи за това дали тялото ти е мъжко или женско и не гледай на себе си като на жена – нали аз също не се отнасях с теб като с такава. Избягвай всичко онова, което прави женствена душата ти, също както би се държала, ако имаше мъжко тяло. Понеже най-блажено е роденото от душа-девица и девствен ум – неунищожимото е порождение на нетленното, докато тялото създава челяд, която на всички богове изглежда низка и скверна.”
Порфирий, Писмо до Марцела – В: Порфирий. Пещерата на нимфите. Изд. „Библиотека 48, С., 2000
