„Основавайки цялото си учение върху съществуването на Върховен Разум, Платон учел, че nous, духът, или разумната душа на човека, бидейки „породена от Божествения Баща“, притежава родствена, или дори еднородна, природа с Божественото, и е способна да съзерцава вечните реалности. Тази способност да се съзерцава реалността по директен и непосредствен начин, принадлежи единствено на Бога, а стремежът към подобно знание е това, което наистина означава философията – любов към мъдростта. Любовта към истината е изначално любов към доброто; и така, надделявайки над всяко желание на душата, пречиствайки я и приобщавайки я към Божественото, и като управлява така всяко действие на индивида, тя издига човека до участие и общение с Божественото, и го възстановява до подобие Божие…
Задачата на философията е да освободи духа от оковите на сетивата и да го издигне в небесата на чистата мисъл, към съзерцанието на вечната истина, доброта и красота.“
„Платон е побрал в себе си цялото знание на своето време – гръцкото, от Филолай до Сократ, после питагорейското в Италия, и накрая всичко, което е намерил в Египет и на Изток. Той е бил толкова всеобхватен, че цялата философия, европейска и азиатска, се съдържа в неговите учения. И като допълнение към своята култура и съзерцание, той притежава природата и качествата на поета.“
Елена Блаватска, „Разбулената Изида“, т. 1, „Пред завесата“. Изд. „Астрала“, С., 1995
