„Човешкият закон е плод на
развитието. […] Точно както съвестта винаги
изпреварва с малко развитието на човека, по същия начин и човешките закони
винаги изостават малко от него.“
„Законите на хората, както при тяхното съставяне, така и при прилагането
им, представляват най-високото средно ниво, до което човекът е достигнал в
момента. […] Тази част от хората, която
се е издигнала над средното ниво, смята човешките закони за твърде неправилни,
често и несправедливи. […] Човешките закони до известна степен
изразяват потребностите, идеите и разбиранията на масовия човек.“
„Законите на дадена страна обикновено са израз на потребностите на
средностатистическия гражданин на тази страна и са най-доброто, на което е
способен той.“
„Не се подигравайте със законите
на хората, макар и да виждате тяхното несъвършенство – те са необходими и са
важна стъпка в еволюцията на човечеството. Колкото и да са ограничени,
относителни и несъвършени, те са най-доброто, на което е способен днешният
(масов) човек и са това, което той заслужава.“
„Законите винаги вървят малко
след общоприетия идеал, така както масовата „съвест“ изпреварва леко
общоприетите правила за поведение. Средностатистическият човек е удовлетворен
от законите на съответното време, въпреки че хората, които понасят тежестта на
закона, ги обявяват за прекалено строги и основани на твърде високи идеали за
доброто, докато за хората, намиращи се над средното ниво, тези закони се
струват базирани на неприемливи и неразвити идеали и често ги смятат за
абсурдни, неадекватни, повече или по-малко несправедливи и отдалечени от
високия нравствен идеал.“
„Дхарма изисква от човека да се придържа към най-висшето разбиране
за „правилно“ и очаква от него да прави „правилните“ неща, заради самите правилни неща, а не защото законът го принуждава да ги
прави – тя очаква правилната постъпка от него дори и ако законът все още не
е достигнал до това високо ниво.“
Йоги Рамачарака (Уилям Уокър Аткинсън), Курс за напреднали по философия на йога и източен окултизъм, глава
9
