„Светът е форма, а формите са излети от материя. Материята се разпростира от едно непознаваемо състояние на кристализация до едно непознаваемо състояние на витализация, като и двете крайности са еднакво недостижими, поради неспособността на нашите сетивни възприятия да възприемат крайностите. Форма съществува не само в нещата, които могат да се видят, но и в такива, които могат да се възприемат чрез сетивата на слуха, допира, вкуса и обонянието. Следователно формата не е просто физическо тяло, което може да се види, а може да бъде фина еманация, като светлина или звук. Една дума не може да се види, но въпреки това думата е форма. Мисълта не се вижда, нито може да се задържи между пръстите, но въпреки това мисълта е толкова истинска форма, колкото и едно парче камък.
Следователно нисшата вселена включва всяко възможно ниво или състояние на формата. Формата е нисшата природа на всяко проявяващо се същество. Формата включва не само всяка част от вселената от умственото ниво надолу, но в крайна сметка и нагоре, към по-висшите духовни сфери; дефакто, всяко ниво, в което съществува диференциация.“
„Материята, или формата, просто представлява незавладяната част, която заобикаля всеки живот, борещ се за съществуване. Както светът на живота и на съзнанието представлява духовната природа на Божеството, така необятният океан на материята, непрекъснато променящ се и проявяващ се в една безкрайност от форми, е най-ниската част или тяло на Божеството.
Тъй като всички създания са сътворени по образа на техния Всеобщ Създател, следва, че всяко от тях има духовна природа, която е част от и е хармонична с духовната природа на Вселената, а също има и материална природа, която е част от и е хармонична с космическото тяло. Когато акцентът в живота е върху неговата духовна част, ние наричаме индивида идеалист, а когато е върху материалната част, ние го наричаме материалист. Този характер се определя от нивото на неговата собствена природа, върху която поставя акцента на живота си. Всяко човешко същество има моменти, когато се издига над собственото си ниво, както и моменти, когато потъва под него…“
Менли Палмър Хол, Лекции по антична философия (Lectures on Ancient Philosophy), ch. IV