Има книги и знания, които не трябва лесно да стават известни и популярни. Те са апокрифни и макар да присъстват в живота, остават в тишина и покой, незасегнати от хорската суета и недостойнства. Те светят със собствена светлина, но често тя е невидима за обикновения взор, освен когато очите на разумното сърце не проникнат във вътрешния олтар на познанието, който позлатява живота с философски прах. Едва тогава тези книги и знания - обиталища на Духа и Мъдростта, могат да възнасят и озаряват душите със своята любяща виделина. Тях ние трябва да търсим, познаваме и съзерцаваме, защото в тях е скрит свещеният кристал, който пречиства сърцето и ума… Те са едновременно тук, но и ги няма, споменават се, но остават невидими, не се крият, но рядко са търсени… Те не могат да бъдат лесно споделяни на неподготвените, защото е предвидено да бъдат разкрити само на търсещите, смелите, пламтящите и мълчащите… Те изчакват своето време, защото безгранично е знанието, всеобхватна е Мъдростта, неугасващ е Духът…
