„Робърт Флъд и Йоханес Кеплер (1571–1630) се интересуват и двамата от теориите за хармонията на света. Между 1617 и 1619 г. и двамата публикуват книги на тази тема, използвайки един и същ издател, и ги посвещават и двамата на Джеймс I. По съдържание и метод обаче двамата автори се различават толкова много, че между тях възниква спор, който продължава до 1623 г., без да се стигне до разбирателство. В своята Harmonice Mundi Кеплер критикува Флъд, казвайки, че неговата теория за хармонията, както е изразена в Utriusque Cosmi, се основава на произволни връзки между различни части на света, докато Кеплер твърди, че той може да докаже математически, че има хармонична връзка между разстоянията и скоростите на планетите и следователно, че хармонията съществува в света. Флъд отговаря на Кеплер в своя Veritatis Proscenium, казвайки, че това не е предмет на математиката. В своята книга той искал да покаже схематична картина на света, съзерцанието на която ще даде на читателя мистично преживяване на издигането от Земята към Небето. Той вярвал, че съществува пространствен континуум между човека и Бога. Всички същества имали предназначено място в йерархията. Духовното издигане на човека, представено чрез изкачване по стълбище, започва от подлунния свят, в който живеем, преминава през света на звездите към света на ангелите и завършва в Бог, след деня на разплатата.
Флъд нямал намерение да доказва научно своята теория, в съвременния смисъл на думата. Той се страхувал, че в системата на всеобщата хармония на Кеплер, базирана на астрономията, ще бъде изоставено единството на Природата. Кеплер защитил своята теория в трактат, който нарекъл Apologia, оправдавайки ограничения обхват на своите аргументи с това, че предлага една нова увереност за човешкото познание на звездите. В своя втори отговор, Monochordum Mundi, Флъд повторил своето отхвърляне на Кеплеровото ограничение на концепцията за космическата хармония на небесния свят, тъй като това щяло да отдели другите части на Вселената от Бог и да попречи на проницаемостта на Космоса, когато човекът се опита да се издигне към Бога.“
„High matter, dark language: the
philosophy of Robert Fludd (1574–1637). An exhibition at the Wellcome Institute for the History of
Medicine. Catalogue”, p. 18
Превод: д-р Деян Пенчев
