Николай Кузански

 

Николай Кузански е изключителен мислител, а словото му е истинска наслада за философски извисения ум. В него живее много от древната философия и той обединява по особен начин (както и други философи като него) питагорейството, платонизма, аристотелизма и християнството. Затова е и един от най-големите философи на границата между Късното Средновековие и Ренесанса. 

 

Философията му смело навлиза в мистичните сфери и затова може да срещнем как редовно споменава Хермес Трисмегист, Дионисий Ареопагит и други. Един от най-дълбоките християнски философи, понякога може би незаслужено забравян.

 

През 1437 г. е на църковна мисия във Византия, за да се опита да обедини Западната и Източната Църква, но не успява. Там се запознава с някои видни гръцки философи неоплатоници, които го запознават с някои древни ръкописи (Хермес).

 

* * * 

 

„Който обаче желае да улови същността на нещата, трябва много повече да извиси разбирането си над смисъла на думите, отколкото да упорства, като се хваща за отделните значения на изразите, които сами по себе си са безсилни да предадат такива духовни тайнства. Необходимо е също читателят да се води от дадените примери трансцендентно и да изостави сетивното, така че бързо да се издигне до простото духовно разбиране.“

„Бог обгръща всички неща, дори противоположностите, и затова нищо не може да избегне от неговото провидение… Нищо не може да се случи, освен ако не е по Божието провидение.“

„Възславеният като непостижими светлина не е светлина, подобна на телесната, чиято противоположност е мракът, а е абсолютно чистото безкрайно сияние, в което мракът също е безкрайна светлина.“

„Безкрайната светлина поглъща всяка друга светлина, така че само в полета на своя възторг отърсилата се от сетивното душа би доловила с ухото на разума хармонията на висшето съзвучие. В това може да се изпита превеликата сладост от съзерцанието на всичко, свързано с безсмъртието на нашия интелектуален и рационален дух…“

„Универсумът, или светът, е единно цяло, което никой разум не може да проумее [изцяло].“

„Духът е движението на свързващата любов, която единява всичко, за да е единен всеобщият универсум.“

„Отделните части, изграждащи световете на единната Вселена, са толкова, колкото и звездите – безброй.“

„Вероятно има и други духовни същности, които също биват отнасяни в широк смисъл към рода на живите, одушевени същества, заради известна способност на природата им да усещат. Доколкото обаче у тях интелектуалната природа побеждава сетивната, по-правилно е да се наричат духове, отколкото живи същества, въпреки че платониците ги смятат за интелектуални живи същества.“

„Човек се състои от усещане и разум, свързани чрез разсъдъка, който им служи за посредник. Според установения ред усещането се подчинява на разсъдъка, а разсъдъка от своя страна – на разума. Разумът не зависи от времето и света, а е освободен от тях; усещането принадлежи на света и е подложено на движенията на времето.“ 

„Христос е център и окръжност на интелектуалната природа и тъй като интелектът обхваща всичко, сам той се издига над всичко съществуващо.“

„Бидейки бог, Христос е всичко във всичко и владее в тези умосъзерцаеми небеса като най-съща истина.“

„Той – изворът на живота и крайната цел на душите.“

„Исус е крайна цел на всяко разбиране, като живот е краен предел на всяко усещане; доколкото е битийна същност е крайно основание на всяко битие, а като Бог и човек е крайната степен на съвършенството на всяко творение.“

„Ако всяка разумна природа се обърне в този живот към Христос с висша вяра, надежда и любов, то въпреки че се запазва истината на отделната личност, разумната природа бива до такава степен единена (с божественото), че всички – ангелите не повече, отколкото хората – съществуват единствено в Христос, а чрез него в Бога, като истината на тялото на всеки един бива погълната и увлечена от духа. Така, макар и да съхранява истината на собственото си битие, всеки един от блажените е в Христос самият Исус Христос и чрез него в Бога е самият Бог."

Николай Кузански (1401–1464), За ученото незнание, Изд. „Наука и изкуство“, С., 1993

Подбрал: Деян Пенчев