…Ние сме прашинки в огромната Вселена...
Съвременните учени мислят, че са разкрили тайните на времето и пространството, но това вероятно е само малка временна част от една много по-голяма истина. След 100, 200, 500, 5000 години ще има други разбирания, други открития, други нови прозрения и откровения, а сегашните ще бъдат просто едни малки залъгалки за интелекта. Човешкият ум е още малък, за да проумее по-дълбоките и неразкрити тайнства на Битието – но напредва по своя път...
Голямата грешка на науката, а и на известна част от философията, е че счита видимото за единствено наличното и съществуващото, и че отъждествява Космоса с Битието, само по себе си. Обхватът на човешкото съзнание обаче задава и хоризонта на човешкото познание, както и обратното.
В далечното бъдеще може да се окаже, че Вселената, такава каквато я разбираме днес, с всичките й милиони по милиони звезди, галактики и купове, с всичките й слънца, планети и мъглявини, е всъщност съвсем различна като понятие и съдържание, и че време-пространственият континуум, който дефинира нашите перцепции за реално и нереално, за тук и сега, за минало и бъдеще, за аз и не-аз, е нещо много по-различно, много по-сложно и много по-дълбоко, отколкото си е мислел досега нашият беден, изстрадал човешки разсъдък.
Онтологията, науката за битието и Вселената, от древността се занимава с тези въпроси и редица видни учения, мислители и философи са давали своите проникновени решения за естеството на света – и старите източни философии, и гръцките, и западните, и Платон, Аристотел, Декарт, Нютон, Лайбниц, Кеплер, Фламарион, и Айнщайн, Артър Едингтън и много други. Но какъв е този малък клъстер от 2500–5000 години интелектуално развитие в сравнение с безкрайното бъдеще?! А то всъщност дали има край? А после? Или няма после? Или ще бъде различно?… – Малките мравки пъплят по тоя свят и опипват с крачета обектите и със сензорите си се опитват да обяснят проученото…
Човекът гледа с телескопа към небето, или с микроскопа в малкия свят, и казва: „Там има това и това“, но сензорът за всичко това е окото, и на това само око той гради всеобхватните си концепции и съждения. – Ако за нещата обаче има друго обяснение? Ако космическата светлина е нещо друго? Ако сидеричното време и паралаксът променят по друг начин нещата? … Още умуваме над червеевите и черните дупки, а тепърва ще осъзнаваме и ролята на понятията за бели дупки, тъмна материя, тъмна енергия и паралелни вселени...
Може ли пространството да е всеобемно? Безкрайно ли е пространството? Може ли да се разтяга Космоса? Как се отнася това към тъмната материя? Има ли изобщо пространство? Как се отнася това към енергията и към тъмната енергия? Има ли въобще енергия? Защо приравняват пространството с Космоса? Променят ли се физичните закони или са константни? Трансформират ли се различните сили и как влияе това на нашите обяснения за битието?…
Както огънят изгаря материята, така времето унищожава пространството – деструктурират ги, атомизират ги, трансфигурират ги…
Всяко пространство подложено на огъня на безкрайното време – изчезва.
Нещата отдавна са станали, но за нас тепърва ще стават.
Космосът е безкраен, казваха древните философи. И ако това е така, то трябва напълно да промени траекторията на съвременната научна мисъл! То трябва да трансформира напълно науката, ако се проумее във всичките му измерения. Дори може да кажем: Ако Космосът е безкраен, съвременната астрономия е невъзможна в нейните основи.
Загадки…
13.07.2022
