ТЕУРГИЯ (гр.) Общуване с планетни духове и ангели – „боговете на Светлината“ и начин за привличането им на Земята. Само познаването на вътрешния смисъл на техните йерархии и чистота на живот могат да доведат до придобиване на силите, необходими за общуване с тях. За да се достигне тази възвишена цел, стремящият се трябва да бъде абсолютно достоен и безкористен.
ТЕУРГ Първата школа по практическа теургия (от theos, бог и ergon, дело, работа) в християнския период била основана от Ямблих сред александрийските платоници. Обаче жреците, служители в храмовете на Египет, Асирия, Вавилон и Гърция, чието задължение било призоваване на боговете по време на празнуване на Мистериите, били известни под това име, или негови еквиваленти на други езици, още от най-древни архаични времена. Духовете (но не духовете на умрели, чието призоваване се нарича некромантия) ставали видими за очите на смъртните. Така теургът бил длъжен да е йерофант и познавач на езотеричното знание на светилищата във всички велики страни.
Неоплатониците от школата на Ямблих се наричали теурзи, тъй като извършвали така наречената церемониална магия и призовавали simulacra, или образите на древни герои, богове и даймони (daimonia, божествени, духовни същества). В редките случаи, когато се изисквала поява на осезаеми и видими духове, на теурга се налагало да снабдява тайнствените призраци с част от своето собствено тяло и кръв – налагало му се да извършва теопея, „сътворяване на богове“ чрез тайнствен процес, добре известен на древните и навярно на някои от съвременните тантрици и посветени брамини в Индия. Това е нещото, за което се говори в Книга на Призоваванията (Book of Evocations), съхранявана в пагодите. Тя проявява пълна идентичност с обредите и ритуалите на най-старата браминска теургия и александрийските неоплатоници.
Следващото е взето от Разбулената Изида: „Браминът грихаста (призоваващият) трябва да бъде в състояние на съвършена чистота, преди да се осмели да призове питри. След като е приготвил лампа, малко сандалови благоухания и пр., и е начертал магически кръгове, които са му преподадени от висшия гуру, за да не се допускат лоши духове, той престава да диша и призовава огъня (кундалини) да му помогне да разсее своето тяло“. Определен брой пъти той произнася свещена дума и „неговата душа (астралното тяло) излиза от своята тъмница, тялото му изчезва и душата (образът) на призования дух се спуска в тялото-двойник и го одушевява“. След това „неговата (на теурга) душа (астрал) отново влиза в своето тяло, чиито фини частици отново се събират заедно (за обективното чувство), след като са създали от себе си въздушно тяло за дева (бога или духа), когото той е призовавал“... И след това призоваващият задава на последния въпроси „по тайните на Битието и преобразуването на нетленното“.
Според преобладаващото популярно мнение, теурзите, както и маговете, са извършвали чудеса – като призоваване на души или сенки на герои и богове, и други тавматургични действия – чрез свръхестествени сили. Но нищо подобно никога не е ставало. Те извършвали това просто освобождавайки своето астрално тяло, което, приемайки формата на бог или герой, служело като посредник или проводник, чрез който може да се достигне и прояви този особен ток, който е запазил мислите и знанията на героя или бога.
Елена Блаватска. Езотеричен речник. Изд. „Астрала“, С., 2002, с. 612–614
