„Ти ми забраняваш да разглеждам природата на нещата, отклоняваш ме от цялото и ме ограничаваш в частта, така ли? Да не питам какви са началата на вселената? Кой е създателят на нещата? Кой ги е разграничил, когато са били едно и са представлявали бездейна материя? Да не питам кой е творецът на този свят? По какъв начин цялата тази грамада е била приведена под закон и в ред? Кой събра разпръснатото, раздели разбърканото, даде външен вид на нещата, намиращи се в безформеност? Откъде се лее толкова светлина? Дали е огън, или нещо по-ярко от огъня? Да не питам за тези неща, така ли?
Да не зная откъде съм дошъл? Дали веднъж виждам
тези неща, или много пъти ще се раждам? Накъде ще вървя оттук нататък? Какво
обиталище очаква душата ми, след като се освободи от законите на човешкото
робство? Забраняваш ми да се меся в небесните неща, тоест – заповядваш ми да
живея с наведена глава, така ли? Аз съм нещо повече, роден съм за по-големи
неща от това да бъда роб на тялото си, което всъщност разглеждам само като
окови, омотани около моята свобода. Затова издигам тялото си пред съдбата – в
него да се блъска, не позволявам никаква рана да премине през него до мен. Ако
на нещо в мен може да се навреди – то е тялото. В това уязвимо живелище обитава
свободен дух.“
Сенека, Нравствени писма до
Луцилий, писмо LXV. Изд. „Рива“, С., 2001
„Да изследваме що е добродетелта – една ли е тя, или са повече; дали природата или упражняването на философията създава достойните мъже; дали това, което съдържа в себе си моретата и земите заедно с нещата в тях, е едно, или Бог е разпръснал много подобни тела; дали цялата материя, от която се ражда всичко, е непрекъсната и пълна, или е прекъсната и пълното е примесено с празнота; що е Бог; дали бездеен наблюдава творението си, или го управлява; дали го обгръща отвън, или го прониква цялото; дали светът е безсмъртен, или трябва да се причисли към преходните и родени до време неща. Какво предлага на Бога човек, който размишлява върху тези неща? – Предлага му да не останат без свидетел тъй великите му дела…“
„Откъде са дошли тези небесни тела; какво е било състоянието на вселената, преди
единичните неща да се обособят в части; какъв принцип е разделил потъналите и
смесени неща; кой е определил местата на нещата, дали тежките неща падат, а
леките се издигат от само себе си, или наред с положението и тежестта на телата
някаква друга, по-висша сила дава на всяко от тях закон; дали е вярно това, с
което най-вече се доказва, че хората са с божествен дух, а именно, че части или
нещо като искрици от небесните тела са се спуснали на земята и са се задържали
на това чуждо място. Нашата мисъл разчупва небесните прегради и не се
задоволява да узнае това, което е явно. Тя казва:
„Изследвам това, което лежи отвъд този свят – дали там пустотата е безкрайна,
или е заключена в някакви граници; какво представлява това, което е отвъд, дали
е безформено, безпорядъчно и се разпростира еднакво във всички посоки, или е
някак хубаво подредено; дали е прикрепено към този свят, или е откъснато от
него надалеч и там се върти в пустотата; дали всичко, което е родено и ще се
роди, е съставено от атоми, или тяхната материя е непрекъсната и променлива из целия
свят; дали елементите са противоположни един на друг, или между тях няма борба,
а в различието си се съгласуват.“
Сенека, За отдиха. – В: Сенека, Диалози. Изд. „Рива“, С., 2002
